Тези графики нямат никакво значение макар и да са показателни. В този бай Тошов рай границите бяха затворени (за да не избягат почти всички от рая) и в момента в който се отвориха от целият ми бивш гимназиален клас само петима останаха. Бях намерил канал по-рано, но нещата се издъниха и заради това (а и не само) имах "прекрасно" ученическо "досие". Помните ли онези пликове в гимназиите за който искаше да продължи да учи в университет? Ако не знаете, се отваряха идеално на пара -

вярно тук баща ми беше повече учуден от съдържанието му - забавно как той като краен идеалист не можеше нищо да го разочарова в победния (по-бедния

) стрoooоййййй.... А аз бях разочарование за... хе.. семейството - политически далтонист искащ само да се махне от този червен цирк.
Перспективите ми не бяха особени с П/2 (пи върху две на майтап му казвахме) - иначе казано семейство с един партиен член ("неблагонадеждни" - беше наивно забавно как червената до виолетово класна се мъчи да уязви с "присъствие на родител или настОйник" - в миналото "милиционерите" по-се котираха от военните, но аз "леко" послъгвах за баща ми). В гимназиалния дневник беше отбелязано на всеки, за да не стават грешки и синовете и дъщерите на едни отговорни другарЕ току виж им написали някоя неправилна оценка, а останалите... да си знаят мястото. В интерес на истината някои напук ми завишаваха оценките и си затваряха очите като липсвах. Със всичко това - само висше... военно... По ирония на съдбата по късно и бях кадрови военен...
Но за рая... Помня райската купонна система за бензин, който не достигаше дори за "античната" ми Ява-49... Но фотографския употребен фотофиксаж имаше интересни свойства ако се забърка с още нещо и ако вземеш по грешка да залееш цветното листче с надрасканите квадратчета....
Помня и режимите на тока 7/3 (казвахме им 5/4 - 5 за 4) характерни за "развития социализъм", за които всички са получили амнезия.. та даже мой познат който помни че съм носил автомобилен акумулатор постоянно, но не помни защо. Защото точно по това време даваха филма "Седморката на Блейк", а телевизора Юность-401Д прекрасно работи от автомобилен акумулатор. Това после беше включено в многобройните факторИ с които класната се мъчеше да ме изключи от гимназията. "Организира гледането на идеологически забранени филми, има над 40 отсъствия за да работи и не крие защо..." ("работи на частно" ужас някакъв...

пътя навън не е безплатен, а исках само да се махна от всичко това). Толкова беше наивна - всичко беше договорено и липсващите часове ги карах с други класове... Отделно баща ми познаваше заместник-директорката на гимназията и въпросната класна се наложи да преживее много интересни моменти - забавни бели петна

в цялата чернота.
Безкрайните опашки за всичко... дори за местното хранително магазинче в което след обяд нямаше практически нищо, а това уж окръжен голям град беше... Но с връзки даваха под рафта нещо останало...
А сега можех да бъда в Австралия или Канада.. и да съм забравил руския и български език заедно с цялото си минало. Но вместо това хроничната мигрена пробиваща през болкоуспокояващите причинителя който отдавна е изпуснато да се оперира само ми напомня... да бъда "благодарен" на някои конкретни, но уви те отдавна не са живи... А жалко...