Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Велела Коледа и ЧНГ, колеги .
За мен 2020 беше добра година, за доста хора обаче, беше лоша .
Надявам се новата да бъде към мен, поне толкова добра, а към вас още по-добра .
По темата, мисля, едва ли само аз залитам по часовници, нищо, че ми е сравнително ново хоби .
Към момента имам три часовника - едно Тисо, Фредерик Констант ( него ми крадоха ) и много любимото ми Rado .

Снимката не е добра, в друг момент ще постана по-добри на всичките часовници .
За тази година съм намислил да се сдобия с един дайвър Omega, по нататък, защо не и с някой Rolex .
На мен лично ми носят доста положителни и не само емоции , часовниците .
Положителни, ами ... трудно ми е да го опиша, много ме радват тези мъжки играчки .
Отрицателни - шока, когато ми краднаха Фредерик Константа си беше сериозен, не че са ми краднали нещо( и други неща ми краднаха тогава), ами че някой, ми е влизал у дома, не го пожелавам на никой. После имаше положителен развой на събитията .
Пак отицателно и после положително .
Радо-то ми взе да бърза с 20-30 секунди на денонощие . Занесох го на "часовникар", знам го от дете, съсед ми е.
Амии, тоя касапин, не е истина как ми надра часовника при опитите да го отвори, безуспешно .
Друг часовникар ми полира и оправи деругите, регулира механизма и ... В момента машинката е като нова визуално и върви с + 1,2 секунди на денонощие, което си е супер за механичен часовник .
Оказа се, че в Пловдив и часовникари нямаме . Да е жив и здрав бай Георги, че и часовниците ще трябва да ги пращам до София .

_________________
"Братството с руснаците е опасна работа. Не за друго, ами, както викаше едно време Драган Цанков, зле са с граматиката. Непрекъснато бъркат притежателните местоимения мой и твой."

Докато работех редовно преди пенсия, имах часовник на ръката, тогава ги нямаше телефоните и разнообразието на часовници.
У дома един будилник и толкоз !
2003 г се пенсионирах и от тогава до сега на ръката си часовник нямам, но като се замисля за сегашното време, в стаите, кухнята, коридор, телевизор, компютър и телефон , часовници навсякъде.
Вече не бързам и не са ми нужни.
Имам един джобен швейцарски от баща ми , MOERIS, купуван 1946 г в Унгария , когато е бил на някакво обучение за нуждите на трамвайния транспорт. От години не го навивам, така ще си остане за спомен , не го продавам.

Като свикне човек с часовник вече не може без него.. моя Тисо е на 12 години и вече е на втори механизъм и втора верижка, даже успях да нараня леко сапфира... верижката и новата вече е със заваръчни пръски... абе сампур съм си ама яко животно излезе..
Часовникарая вика как си го напъвал че си счупил механизма.. как да му обясня че като ми се умори дясната ръка почвам с лявата да удрям с чука бе, не друго
Замислям да го сменям, ама на тоя етап не ми се дават 500+ за часовник мога да ги инвестирам по-разумно..
Комшията беше доста зарибен, даже има голяма колекция нови маркови и стари машини, имал е някакъв роднина часовникар...

_________________
"Живеем един път - не. Живеем всеки ден..веднъж умираме. "
"Ако всичко беше вечно - нищо нямаше да бъде ценно" ATILA

В работилницата на стената имам голям часовник със стрелки . В гаража - също. В помещението с пералнята и сушилнята - още един. В хола още един. В спалнята един дето дизайна е мой (от дърво, пускал съм го тука).
На някои от тях вместо оригиналната АА батерия съм вкарал D батерия, където има място, а където е по-малко - C батерия.
Кефи ме тъй наречения сейко-механизъм дето движението е на толкова малки стъпки че визуално са почти неразличими и изглежда плавно. Само тоя в хола цъка на всяка секунда, ма него го избира жената. Трябваха ми месеци да му свикна.
На ръката от доста години не нося (може би 15 години някъде).

Виж, за мен часовника не е само инструмет за мерене на време .
За мен това си е бижу, аксесоар - мъжка играчка .
Още ме е яд какво се случи с Командирския на дядо ми .

_________________
"Братството с руснаците е опасна работа. Не за друго, ами, както викаше едно време Драган Цанков, зле са с граматиката. Непрекъснато бъркат притежателните местоимения мой и твой."

9 налични : 3 електронни,5 бр. механични. Един корабен-руски ,от радиостанция,един "Метрон"-ГДР с махало. Но и двата плачат от доста време за ремонт. Тази година вече ще ги занеса ...обещавам!Но: "чест е да обещаеш,глупост е да го изпълниш". А иначе съм имал два подводни - до 200м/ без хелиева среда/,изпробвани до 200 м. - работещи, единия даде фира в Иран ,другия му счупих стъклото при работа и отиде в "рая на часовниците". ЧНГ ,здраве и благополучие-кой,както си го разбира

_________________
KISS - Keep It Simple Stupid
Знанието и Опитът не говорят непременно на един и същ език.

Преди години работата ми беше такава че часовник на ръката беше просто необходимост.
Някъде от края на 1998-ма си взех първи GSM но часовника си остана на ръката ми по навик/инерция...
И така до към 2001-2002-ра когато потроших и последния наличен.
Сега от 9 години работата ми не е свързана с бързане.
Осен това носенето на часовник и особено на такъв с метална верижка е меко казано нежелателно.
Разбирам го това с мъжките играчки но немаам нерви да го слагам за бижу, аксесоар и да го махам за работа.
Иначе от едно време съм се възхищавал на механичните и античните електронни часовници. Нооо ... до там.

Въпреки телефоните винаги съм с часовник. Удобство си е!
До преди няколко дни носех Касио на батерия на 12-13 години. За целия период съм сменял веднъж батерията и преди три години стъклото.
Носих го, докато се усетих че на едната ръка нося часовника, а на другата смарт гривна подарък от дъщерята!
В младежките години имах от дядо ми един джобен Сима от 40-те години, но някъде изчезна преди да успея да го дам някъде да го възстановят.
Беше наводняван и циферблата беше пожълтял, но по механизма нямаше и точица ръжда!
В първите години на демокрацията имах и Командирски, но не оцеля. Явно руснаците не носеха истински.

_________________
https://www.facebook.com/NikolayKlochev
Официален вносител на Milwaukee за България!
https://technotools.bg

LONGINES-original от 1997 г. Тогава бях снабдител на ПВЦ и алуминиеви профили от Турция и патрона на турската фирма ми го подари на есенния Пловдивски панаир 97-ма година. Тогава се запознах лично и с Великия Тодор Колев( да почива в мир), тогава той беше рекламно лице на "Вайспрофил". От тогава не съм го свалял от ръката си, скоро смених батерията за втори път през тези 23 години. Цепи секундата все още и позлатенто не е мръднало:)

_________________
Глупости правят умните хора. За останалите е ежедневие. Оскар Уайлд

да ти е и хобито,разбирам да ги реставрираш и ремонтираш ти,да, ама да ги трупаш на лавицата. Едни събират кибрити,други салфетки и така си чешат егото. Хобито според наличието на излишни финикийски знаци. Имам познат събира стари радио апарати,НО той си ги ремонтира,поръчва радио лампи незнайно откъде но винаги резултата е на лице, има някакъв форум,там си ги менкат или продават Май аз ще започна да събирам 100-левки с, напр. последните две цифри от номера еднакви 77,55,33, и т.н

_________________
"Няма такова нещо като свободна преса журналистите сме интелектуални проститутки" Джон Суейтън редактор от Ню Йорк Таймс