Чуй статията:
Прикачени файлове:
Жан Пен (1930- 1981) е френски изобретател, който създава биоенергийна система на основата на компостирането. Системата нагрява вода до 60 градуса по Целзий с дебит от 4 литра в минута, която се използва за отопление и битови нужди. Дестилира Метан(биогаз) който може да се използва за готвене, производство на ел. енергия и захранване на автомобил. Крайният продукт от процеса, който трае между 12- 20 месеца(зависи от околната среда), е чист биотор. Този метод е известен под името "Компостирането на Жан Пен", или
"Метода на Жан Пен".
...5 часа с автомобил в южна посока един французин живее независимо с помощта на биогаз.
Той е уредник на голяма горска местност в южна Франция.
Къщата му е разположена високо в планината между Кот д'Азюр (Côte d’Azur) и провинциалните Алпи.
Жан Пен ще трябва да зареди.
Газта, която той дестилира не произлиза от отпадъци или от тор, а от дървесина.
Идеята за това се е зародила още преди години, когато горският пазач е компостирал храсти, за да наторява градината си.
Той е установил, че в района има предостатъчно храсти,
които представляват опасност в случай на пожар, тъй като подклаждат огъня.
А когато и силният вятър задуха и разнесе огъня из изсъхналите гори,
това може да доведе до катастрофа, при която в рамките на часове хектари гора могат да бъдат унищожени.
Там, където Жан Пен от години изрязва ниските израстъци на дърветата, огънят не може така лесно да ги запали и постепенно изгасва.
По този начин ценната слънчева енергия, съхранена в дървесината, не може така лесно да бъде загубена.
Така Жан Пен си поставя за цел да използва натрупания опит с компостирането
и от изрязаната дървесина да произвежда енергия.
Той и неговата бригада систематично разчистват гората, като внимават да не повлияят на плодовитостта на горската почва.
За ситното нарязване на дървесината Жан Пен сам изобретява "мелница" за дърво.
Съоражението се задвижва от трактор и е снабдено с махово колело със стоманени остриета
и е в състояние да надроби клони с почти всякаква големина и диаметър.
След това стърготините биват събрани в контейнер.
При втората фаза на работа стърготините още веднъж преминават през стоманените ножове.
Така те биват нарязани толкова на ситно, че вече са готови за компостиране.
Жан Пен изглежда доволен от резултата.
Той също така спокойно може да бъде доволен и от работата на неговия екип -
в рамките на 5 дена от 1 хектар гора бяха изрязани, надробени и транспортирани 40 тона стърготини.
Това е коствало 500 литра гориво, което според Жан Пен си струва.
Събраната дървесина би останала в гората и би изгнила, но Жан Пен иска да извлече повече от това. А именно енергия и компост.
Тук в Прованса 40 тона стърготини могат да се добиват на всеки 8 години от 1 хектар гора.
Ако те бъдат изгорени, човек може да спести около 10 000 литра топлинно гориво.
Но Жан Пен иска да постигне повече.
Той първо напоява стърготините обилно с вода и след това оставя природата да работи за него - а именно милиардите бактерий.
Неговият метод успя да убеди група белгийци, при които имахме възможността да заснемем целия процес.
Тук Жан Пен определя основата на нова компостна купчина от стърготини.
Въпреки че е необходима доста подготвителна работа, за френския изобретател всичко това си заслужава,
тъй като той е открил, че с помощта на бактерийте от дървесината може да се добие повече енергия, отколкото при изгарянето ѝ.
И така в големия кръг, постепенно бива изградена биоенергийната система.
Колкото по-добре бива натъпкана дървесната маса, толкова по-добре бактерийте ще могат да я разградят с помощта на кислорода.
В средата на купчината бива поставена камера за ферментация.
Тя се запълва с компост, при който от няколко месеца процесът на гниене вече е започнал.
Около камерата се полага пластмасова тръба под формата на спирала.
Камерата за ферментация е запечатана херметически.
Там компостът ще продължава да ферментира и както при системата на Щайнер, ще се образува биогаз.
Дългата пластмасова тръба служи за водопровод, който ще извлича топлината от биоенергийната система.
Тя постепенно бива намотана и затрупана с дървесния компост.
Това е началото на водопровода. От тук се влива студената вода, която се загрява от биоенергийната система.
Така малко по малко няколко стотин метра тръба и камерата за ферментация биват затрупани с дървесен компост.
Така съвсем скоро камерата ще се загрее от топлината, образувала се при процеса на ферментация.
Това е топлина, която бактерийте отделят при разграждането на биомасата.
След това се монтира газопровода. Само след броени дни системата ще започне да произвежда енергия.
Бактерийте в ядрото на системата произвеждат газ за горене, а от периферията се добива топлина.
Завръщайки се обратно във френския Прованс, можем да се порадваме на вече завършена компост-система.
Купчината с обем от 80 куб.м. съдържа 40 тона дървесина и 20 тона вода.
Системата вече произвежда газ и топлина.
Във вътрешността ѝ температурата се качва до повече от 60 градуса/целзий, независимо дали е слънчево или вали.
Тя би функционирала дори и в Сибир.
С тази система може да се загрява вода в продължение на 18 месеца.
По този начин Жан Пен е спестил 4000 литра топлинно гориво.
Освен това камерата за ферментация произвежда и биогаз. И то в такива количества, че се спестяват още 5000 литра гориво.
Разбира се, че Жан Пен и неговата съпруга до известна степен се гордеят със своето изобретение за ефективно използване на слънчевата енергия.
БИОЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА Част 2
Благодарение на дървесния компост имам топла вода в кухнята си. Температурата ѝ е 60 градуса.
И сега ще сваря чай на газовия котлон. Газта също е от компоста.
Жан Пен - горски пазач.
Огромни възможности ни дава компостът от разчистената от гората дървесина.
Този ресурс го има в изобилие на планетата.
Това природно богатство ни сдобива с нужната енергия за затопляне на вода и за отопляване на къщи.
Освен това може да се произвежда биогаз - метан газ. А с помощта на метана може да се добива електричество.
А накрая останките от тази странна система за добив на енергия се използват за наторяване.
Това е възможно най-добрият начин за наторяване.
Трябва да ни е ясно, че храсталаците в гората представляват една значителна част от биомасата на планетата.
Това са останките от биоенергийна система с големина 80 куб.м.
Ако бъдат изгорени, могат да се спестят още 3000 литра топлинно гориво.
С дървесина, събрана от разчистването на 1 хектар гора и с помощта на тази биоенергийна система
може да се добие 20% повече енергия, отколкото ако дървесината бъде изгорена.
Прекалено жалко е тези остатъци да бъдат изгорени, тъй като те са прекрасна тор за растенията.
Как е възможно дървесният компост, толкова беден на азот, да бъде толкова полезен за зеленчуците?
Този въпрос занимава и някои белгийски учени.
За тези белгийски картофи не са използвани никакви минерални торове, а само дървесен компост.
Следователно е възможно този компост да е богат на азотни бактерий,
които в комбинация с други микроби захранват растенията с необходимите им соли и минерали.
Дори и във френския Прованс, където толкова рядко вали,
компостът допринася за добра реколта без да е необходимо допълнително напояване.
Достатъчни ли са само въздух, компост и сутрешна роса за напълното изхранване на растенията?
На тези въпроси засега няма отговор.
Жан Пен и неговите колеги също нямат отговор, тъй като не са учени и нямат лаборатория.
И така френският изобретател, носещ титлата "Рицар на агрокултурата", ни показа какво е възможно да се направи с купчина стърготини.
От горските отпадъци може да се добива енергия в различни форми, както и ценна градинска тор.
Особено в по-сухите климатични зони по този начин могат да се предпазят горите от пожар.
Французите Ида и Жан Пен, както и фамилия Щайнер от Швейцария са постигнали резултати,
които могат да са от полза за много хора.
Тук не става въпрос само за добив на биогаз за собственото домакинство.
В крайна сметка става въпрос за добиване на повече енергия и храна от околната ни среда, без тя да бъде разрушавана.