viks написа:
Абсолютно подкрепям всичко написано дотук,колеги,но трябва да се отбележи,че вида на спойката(лъскавината) след изстиване зависи и от състава на композицията(тенола) за запояване...
Донякъде си прав, но обикновено припоите съдържащи повече олово след време потъмняват/помътняват. И колкото повече е оловото, толкова по-бързо потъмняват, понякога и за броени минути. За да станат лъскави т.е. да не са студени, трябва повечко колофон и достатъчно мощен поялник.
viks написа:
...
Не е лошо да засегнете и проблема с поддържането и почистването на човката на поялника.Прекалено високата температура и по-продължителния престой на нагрят поялник води до бързо натрупаване на нагари и окиси,съответно влошаване на топлообмена и нагряването на детайлите и незадържане на калай по човката...
От години използвам така наречените "твърди" човки. И на двата ми маломощни поялника и на 80 ватовия. Представляват медна вътрешност с желязна повърхност. Като се калайдиса качествено в началото издържат доста време. Медните човки имат свойството да се "изяждат". Причината е нормалното сплавяване на медта с калая и оловото и образуването на бронз. Всъщност този процес е относително бавен, защото температурата е ниска и много малко от медта се разтваря в припоя, но при интензивна работа както беше при мен в ЗЗУ - всеки ден поялника беше включен и по 8 часа на ден се използваше, за около седмица до две се налагаше да се сменя човката. Със съвременните твърди човки този проблем го има, но издръжливостта е в пъти по-голяма.
Непосредствено преди да се направи спойка, независимо колко време е стоял нагрят поялника без да се използва е добре да се "топне" в колофон. Това премахва окиса от повърхността на припоя, който е на човката и улеснява запояването.
lov написа:
...Нови току що ецвани платки веднага ги минавам със спиртен разтвор на колофон и после никакви ядове. Причината е че след като медта е почистена тънкия слой колофон не разрешава да се окисли повърхностния слой....
Относно химията за почистване и по точно изопропиловия спирт. В комбинация с ацетон смъква почти всичко. Всъщност ще разкрия една малка тайна. Флаконите чистител за строителна пяна са пълни точно със смес на ацетон и изопропилов спирт.
То има много подобни комбинации от различни разтворители та май е по добре да се направи отделна темичка.
И аз практикувах до преди няколко години този метод с разтворен колофон. Сега научих една модерна технология. Калайдисвам предварително платките със сплав на Розе. Въпросната сплав се топи при 96 градуса. Ецваната платка почиствам с вълната на домакинска гъбичка, вода и една две капки веро, измивам обилно с вода и осавям платката в съд с вода, за да не се окисли докато подготвя ваната със сплавта на Розе. А, тя е една кутия от бяло тенеке от сирене (в моя случай нова такава за пчелен мед, но от тези 4 килограмовите. В нея на дъното слагам сплавта и заливам с около литър вода в която има разтворени 10 - 15 пакетчета лимонена киселина за домакински нужди. Слагам това на котлона. Като заври водата сплавта е стопена. Слагам платката с фолиото надолу. Разтърквам я върху сплавта с помощта на дървена шпатула. Обръщам платката и със същата дървена шпатула премахвам излишната сплав. След това платката е с висока лъскавина на покритието, много лесно се запоява само с тинол и се получава добро защитно покритие, което не позволява на платката да се окислява. Освен това платките стават с много добър външен (аз му казвам търговски

) вид.
Това за ацетона и изопропиловия алкохол е много добра информация и мисля да го изпробвам в най-кратко време! Благодаря!

_________________
Поздрави: Евгени LZ3EG 73!!!
YouTube канал:
https://youtube.com/c/EvgeniDemirevтел: 0879 тридесет и две 63 осем 2