Минаването на граници винаги си е тръпка.
Като ходихме първия път в Аляска, ни направи впечатление колко беше зле пътя откъм наша страна и как изведнъж премина в перфектен асфалт откъм тяхна. Тоя път разликата не беше толкова потресаваща, но пак я имаше. Освен това се набива на очи и доста повечето население което има в Аляска в сравнение примерно с Юкон.
Та тогава явно събудихме граничния контрол. Той започна да задава традиционните въпроси по списък - къде отивате, за колко време, но понякое време усети че му бяга мисълта щото още не се е разсънил, тръсна глава и каза - ъъъ, извинете ама ще почна отначало - Къде отивате... При всичките ни пътувания, мога да обобщя, че щатския паспортен контрол е най-любезен в Аляска. Веднъж с един френд за да се придвижим между две канадски дестинации с кола, за по-напряко минахме през щатите Мейн, Върмонт и Ню Хемпшир. Бяхме с български паспорти. Ония се заинтригуваха да проверяват колата. Единия офицер даже знаеше малко руски и рържеше да си го изпробва. Но това което най-много ги впечатли бяха голотиите в български вестник, с който бяхме завили нещо. Разгледаха го с голям кеф, даже си направиха устата да им го подарим, на което ние щедро се съгласихме.
Имали сме случай при влизане в щатите (пак с кола) служителя да ни каже два-три лафа на български - Добър ден, как сте - е такива. Но интересното е, че тогава вече имахме канадски паспорти. Явно в системата се пази всичко. А нищо чудно и лафовете да ги видЯ от компютъра.
На прибиране па канадския контрол винаги пита какво си си купил (че да го омити ако е над разрешеното). Като беше по-изгоден курса, масово се носеше оттам пиене и цигари. И служителя пита - колко бутилки носите. И примерно сме двама и казвам - 4. А той се прай на недочул - колко, колко - шест ли? Веднъж нищо не си бяхме купили. Те викат - ма как така нищо??? Ние викаме - бе да има някой и друг сувенир, общо за 10-тина долара. Те рекоха - ах, тъй ли - я паркирайте ей там - да видим таа работа. Като зеха да ровят и ме питат къде работя. Аз казах и онзи вика - ми така кажи бе човек! Айде минавайте. Това беше отдавна, вече не работя там, така че няма какво да се хваля, но е истинска история. Сега с тоя курс - горе долу 75 техни цента за един наш долар, няма почти никаква далавера. И от години е така. Веднъж ходих на курс по машини за ядрено магнитен резонанс в Бостън. Със самолет. Един спец, врял и кипял в тоя занаят и минавал граници ме инструктира - ако те питат, къде отиваш, какво работиш - казвай им всичко друго само думата "ядрен" в никакъв случай да не ти се изплъзне от устата. Викам що? А той вика - щото после ще се видиш в чудо като ти бръкнат там дето и сам не бъркаш.

А едно на ръка, че може да те турят в едни списъци и да си те проверяват по-старателно всеки път оттам нататък....
Не помня между България и Гърция така ли беше, предполагам същото, но тука при минаване с кола, страната от която излизаш нищо не проверява, само тази в която влизаш. Е на излизане/влизане в Аляска, участъка след като си "излязъл" но още не си влязъл е някъде 25 километра. Празна зона със зеленина и езерца. Аз лично мисля че е Канадска. Американците не биха те оставили да влезеш па чак после да те проверяват. Впрочем миналата година влязохме с кола в Европейския съюз без абсолютно никаква проверка. На пуст планински път влязохме от Норвегия в Швеция. Имаше КПП, но нямаше спусната бариера. Само стандартни пътни знаци за по-ниска скорост. Никой не си направи труда да излезе, а дори и никого не видяхме през прозорците.
Едно нещо което трябва да се помни по границите е - да не се говори едновременно или ако се говори - да сте се наговорили предварително. Едно семейство българи така пренасяли повечко алкохол от България към Канада. И явно всеки от тях си мислел какво да говори, но не се синхронизирали, щото на летището в Торонто като ги питали носят ли алкохол - тя рекла да, той рекъл не - и следва пак - я да видим таа работа. Тя си мислела да каже - само две бутилки, а той си мислел - бе какво ще се обясняваме - няма и толкоз. Аз затова, напоследък, като наближаваме граница и викам на жената - добре - ти говориш - носим това и това. Случвало се е служителя да се заинтригува - абе господине вие не говорите ли. Пък аз му викам - говоря ама, нали знаете с жените как е...
Тоя път като влязохме в Аляска, щатския офицер рече - и внимавайте на завоите че има една група колоездачи на 10-15 минути напред, да не ги подберете в мъглата. Настигнахме ги скоро и не бяха само една група, бая се бяха разтеглили, но си беше чанч това тяхното - доста пресечен терен, доста див и в мъгла и дъжд.
(продължава)
Ето едно клипче от една от спирките в Националния парк Денали и две снимки по пътя в Канада.