За разлика от бюрократите в RAL, в Института по прозоречна техника -
https://www.ift-rosenheim.de/startseite кипи истинска научна работа.
IFT e създаден през 1966г. и се е превърнал в стожер практически в цяла на Европа всичко, свързано с производство на детайли за прозоречни елементи, елементи за монтажи, самите прозоречни елементи и техният монтаж. Немислимо е да произвеждаш нещо, свързано с прозорци, без да го представиш за тяхно одобрение.
В института работят физици, химици и всякакви подобни умни глави. Занимават се извършване на изпитания и одобряване, издават сертификати, извършват обучения и издават литература.
Въпреки че прозорците, като строителни елементи трябва да отговарят на съответните държавни стандарти, да имат СЕ маркировка за безопасност стандартите на IFT практически са се наложили като задължителни.
Стандартите включват профилите от които се произвеждат прозорците, уплътненията, стъклопакети, обков, монтажни материали,технологиите за производство, самите прозорци, както и начините за тяхното монтиране.
Сертификатите на IFT за разлика от тези на RAL не могат да се преотстъпват. Докато RAL сертифицират фирми, IFT сертифицират конкретни изделия.
Всяко изделие подлежи на конкретни изпитания.
Примерно фирма Рехау си е сертифицирала всички прозоречни системи, но ако аз произвеждам прозорци с техни профили и искам прозорците ми да имат сертификат - трябва да произведа по един прозорец и да го предоставя за изпитания. Ако Рехау произведе нова система профил и аз искам да го внедря - пак трябва да произведа прозорец за одобрение.
В България основно производителите на профили представят системите си за сертифициране. Мисля, че и някои от най големите производители на прозорци имат по някое сертифицирано изделие, но не и пълната си гама.
Много фирми се рекламират като например - сертифициран производител на прозорци Рехау - това всъщност е само маркетинг, и означава единствено че тази фирма купува профили Рехау. Българските представителства на фирмите за прозоречни профили оказват известна методическа помощ на контрагентите си, но е абсурдно да се говори за някакъв контрол.
За съжаление пазарът в България не е много голям, фирмите занимаващи се с производство са прекалено малки и прекалено много, за да могат да си позволят истинско сертифициране като производители на прозорци.
От това се възползват още по малки фирми, които също намират място на пазара, въпреки че разполагат с недостатъчна, или некачествена екипировка за производство.
Отделно, при самият монтаж контролът е оставен на съвеста на извършващия монтажа, и той се справя според собствените си умения, разбирания и настроения.
И в крайна сметка от това страда единствено потребителя.
Или както преди време беше констатирал един германец, заселил се в Германия :
В Германия ако нещо в строежа е некачествено, се гледа къде е грешката - ако проектът е объркан - плаща архитекта, ако материалите са некачествени - плаща производителя, ако изпълнението е лошо - плаща майстора. А в България, каквото и да е - всичко плаща "чорбаджията", беше му харесала тази дума заместваща инврститор
