Нов клиент си поръчва цяла конфигурация включително и лазарен принтер Канон LBP810. Колегите отиват на място и монтират всичко. Оказва се "Домът на учителя". Докато се върнат и приемам обаждане от клиентка, че компютъра и яде дискетите и не ги връща. Изял и вече 3 броя. Колегата направи кръгом и се върна там. След няма и 10 минути се прибира и едвам се сдържа. Когато отишъл, около компютъра се били събрали повече от 10 човека и го гледали сърдито. На въпроса какъв е проблема, всички ревнали в един глас да си взима компютъра и да го маха. Те нямали толкова пари за дискети. Проблем голям. При отварянето на кутията започнал да се смее на глас. Вътре имало повече от 20 дискети. Явно всеки си е пробвал късмета като на "еднорък бандит", но само тази лелка си признала колко е тъпа. Наложило се да им обяснява защо не се мушкат дискети в тази дупка на кутията която уж е за това, ами се мушкат в едно устройство което прилича на флопи, свети като флопи и работи като такова, но две гнезда по-надоло. (Тези изкилифирчени кутии са направени много тъпо. Толкова е дълбоко мястото за флопито, че при вадене не можеш да си вземеш дискетата обратно.)
На следващия ден рано сутринта получаваме ново обаждане. Този глупав принтер не печати. Питам колегата какво е направил предния ден и получавам отговор: - Нищо. Монтирах го, вързах всички кабели, изпробвах го и си тръгнах.
Този път аз лично запрятам крачоли и отивам на място. Оп, изненада. Не, че не очаквах, ама май това е клуб на учителите пенсионери . Само от 60 нагоре. Всички ме гледат строго и само дето не са ме изправили наказан до дъската. Сядам пред компютъра. Поглеждам опашката и виждам 30-тина заявки. Принтера обаче не свети. Питам ги: Добре сте включили компютъра, а принтера включихте ли. Потвърждават. - Ама от копчето ли? отговора беше: - Ама той и копче ли има?
Е, тези индивиди са учителите по информатика в нашия град в момента. Да са ни живи и здрави децата, че знаят много повече от тях
