Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Бях обещал да си преместя темата от другия форум но все не оставаше време а и бях забравил.
Та до неговото изобретение се стигна след една камара възвратни клапани от най различно конструкция. Последния тестван е ей този модел дори му смених гумената тапа със тефлонова. И на другите основния проблем беше именно тя защото от високата температура не успява да изкара един сезон. А пропусне ли да се качи топла вода обратно в панелите веднага настъпва верижна реакция. Помпата се лъже и тръгва да циркулира и за няма 2-3 часа в по студено време успява да се охлади. То за да са толкова лоши нещата има и вина бойлера че не е с долна серпентина но тогава това беше единствения който имаше на пазара с две серпентини. Всъщност тази конструкция клапан се оказа най надеждна и с най малко съпротивление при хоризонтален монтаж. Но и той ми направи въртели. Отказах се от всякакви електроклапани или ел. задвижки защото сметнах че колкото е по сложно толкова шанса да те предаде е по голям.

Показвам го ако все пак някой тъпо и упорито иска да си кара по класическия вариант с такъв клапан. Аз приключих със всякакви клапани.

И след доста почесване по главата взех че измислих ето това.
Надявам се от схемата да разберете. А за хубавото чертежче благодаря на колегата Bultiger от другия форум който се запали и изгради своята система по този начин. Разширителния съд върши цялата работа и разделя двата тръбопровода така че да ме може да се получи термосифония ефект.


Мисля че почти няма недостатъци. Има един че когато си до него и се вслушаш се чува лек шум от падащия антифриз но той си е на покрива и на никого не пречи.
- Не затормозява помпата защото системата е напълно свободна няма пружини или тежести които да и влияят.
- Няма механични движещи се части
Дето се казва работи на прости физични закони.
Тогава имаше съмнения, че ще успява да превърта антифриза в системата и при спряла помпа при липса на ел. захранване. В последствие в годините се оказа, че е така и нито един път не успя да кипне в най големите жеги при спряно захранване. Причината е че образувалите се в панела парни мехури докато излизат през тръбата избутват и находящата се в нея течност в преливника и така се получава една макар и малка но достатъчна циркулация. А в разширителния съд парата вече се охлажда и кондензира така че няма и загуба на течност. А за по доброто охлаждане и хващане на парите служи и тази дългата тръбичка на отдушника. Но за нея после.
Пускам снимките от оригиналния вариант който събрах с материали които имах налични в гаража. За съд използвах стар пожарогасител две парчета водопроводна тръба с резба на края. За обшивката поцинкована ламарина. Изолацията от парчетии фибран или стиропор вече не помня но останалото запенено с монтажна пяна.


И вече монтиран на мястото си.


Лъскав е защото го облепих и него с алуминиево фолио. Поцинкованата ламарина на обшивката си беше втора употреба та да им придам малко търговски вид.
Трябва да поясня защото вероятно ще има питания за този големия хоризонтален бойлер който се вижда на снимката над панелите.
Няма нищо общо със соларната система. Той е от предишни експерименти и си остана там защото му намерих друго предназначение като резервен съд за вода и е вързан към водопровода ми. Така в апартамента си има запас от вода при аварийни ситуации под налягане почти 1 атмосфера.

Ето и линк към темата в другия форум.



А причината да се сетя за преливния клапан има и връзка с тази тема.



Всъщност този съд изкара 7 години и освен ръждилките дето ми създадоха главоболие на края сдаде багажа и протече. Но за експеримента свърши работа и се доказа че идеята е напълно работоспособна върши прекрасна работа. За толкова години не ми е създавал никакви проблеми и почти не ми се е налагало да доливам вода или антифриз. Може да се каже че почти забравях че имам нещо на покрива и трябва да му се обръща внимание.
Тогава доста се чудех как да го кръстя и се спрях на '' преливен възвратен клапан ''. Молих тогава модераторите да ми променят заглавието но никой нищо не направи и си остана така. И през търсачката ако не напишеш точното име почти не се открива.

И сега що се сетиха за темата да я изровя от прахоляка.
Да се похваля, че си спретнах нов изцяло от неръждавейка като се постарах малко повече.



Технологията на изработката както и изолацията е същата. Центровах двете тръби една към друга пак с парчетии фибран. Запених и после изрязах излишъка. Така вече пяната ми помагаше да обърна и бертвам ламарината защото иначе няма как де се подпира от вътре. А и после доброто запенване също е проблем.
Като преди да сложа дъната на обшивката и да ги бертвам сложих малко термосиликон по бъдещото закопчаваме защото всичката работа е на ръка и колкото да се старае човек няма как да стане херметично. За същинския съд ползвах тръба неръждавейка Ф100х2мм и дължина 550мм. На които заварих дъната и щуцерите. Външната обшивка пак ламарина неръждавейка 0,8мм. В тръбата на отдушника съм сложил пак ивица ламарина но усукана на спирала за да подобря охлаждането и улавянето на изпаренията за които писах по горе. Работния обем се получи около 4 литра и сега в момента съм го напълнил почти до горе. Да има дето се казва да се изпарява. Догодина може и да не доливам и грам.

п.п. Тани бладодаря че ме изпревари и редактра някои неща преди аз да успея.

Аз благодаря за отделеното време и труд да опишеш всичко това

Съдът е станал като купешки, браво за майсторлъка!

Малко се обърках с началото на темата. В крайна сметка, вече въобще не ползваш възвратен клапан нали?

Освен това този съд се ползва и за разширителен, нали?

Никъде никакви възвратни клапани, S-ве по тръбите и всякакви други хитринки с които уж се избягвал термосифонния ефект. Същия съд си е и разширителен. Той колегата е обяснил и на картинките но е рисувано преди да уточним нещата. Той ползва канта от кока кола и обема на системата му е по голям. За това и размерите на чертежчето са по големи. Няма смисъл от този големия свободен обем над нивото в съда. Входящия щуцер трябва да влиза в най горната част на разширителния съд. Свободния обем трябва да е колкото да поеме разширението на работната течност с малко запас.
При мен дъното му е на нивото на панела че и малко по високо. В първия вариант го бях сложил и по високо но няма никакъв смисъл. На първата снимка се вижда колко.
Системата си се самообезвъздушава сама. Даже я пълня през тази малката тръбичка на отдушника. Ползвах една помпичка за декоративно шадраванче. За няма 5 минути бях готов.
Седем години тестови период мисля че са достатъчни да се докажат предимствата на този вариант.

п.п. Системата би била работоспособна и в затворен вариант. Само свободния обем би било добре да се напомпа с инертен газ. И за всеки случай да се предвиди и един предпазен клапан по налягане. Но понеже ползвам обикновен антифриз с някои добавки заради корозия като калиев бихоромат. Предпочитам отворения вариант че при евентуален пробив на серпентината в болера да не вкарам нищо във водопровода.