Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Изчислителни параметри на външния въздух


Надеждността на поддържането на параметрите на микроклимата в отопляваните и климатизираните помещения, т. е. тяхната осигуреност, се определя от изискванията на технологичните процеси и от хигиенните норми.

За производства със строг технологичен режим параметрите трябва да се спазват независимо от изменението на външните климатични условия. В сградите с общо предназначение са допустими кратковременни отклонения от изчислителния режим. При периодично функциониращи или предназначени за непродължителен престой сгради степента на осигуряване на изчислителния режим може да бъде по-ниска.

Като критерии за оценка на отклонението па действителните параметри па микроклимата в помещението от изчислителните се използуват:

— честотата на отклонението от изчислителните параметри в някакъв интервал от време — денонощие, сезон или година;

— общата продължителност на отклоненията от зададените условия за определен период — часове, денонощия;

— показателят, който характеризира най-неизгодното единично отклонение— максималната продължителност или максималната стойност на единичното отклонение на някои от параметрите.

Влиянието на параметрите на климата върху топлинния режим на ограждащите елементи и помещенията е комплексно. То се определя от съвместното действие на температурата на външния въздух tвн, скоростта на вятъра vвт и неговата посока. При някои изчисления допълнително трябва да се отчетат относителната влажност φвн и специфичната енталпия на външния въздух hин, посоката на дъжда и т. н.

.При избор на изчислителните стойности на параметрите на климата за сезони, те с екстремни стойности—зима и лято, като основен критерий у нас се използува часовата неосигуреност за едногодишен период. При нулева часова неосигуреност мощността на системите за поддържане на микроклимата в помещенията се определя за абсолютната минимална, съответно максимална температура за местността. За по-висока неосигуреност изчислителните температури се получават по следния начин:

— 20-часова неосигуреност — средна от абсолютните минимални (максимални) температури за продължителен (над 20 г.) период на наблюдения;

— 200-часова неосигуреност (лято - средна месечна максимална температура за наи-топлия месец; '

— 100-часова неосигуреност — средна месечна минимална температура за най-студения месец—януари (зима), и средна месечна температура за най-топ-лия месец — юли (лято).

В табл. 1.4 са дадени за различна неосигуреност стойностите на изчислителните температури tвн за редица населени райони. За лятото наред с tвн са дадени и стойности за φвн. За зимата според неосигуреността се приема при 0h φвн = 100%, при 20 h φвн =88%; при 400 h φвн = 83%. Посочени са скоростите на вятъра vвт със спрегнатите посоки Ро за зимни условия. Информацията за годишните денградуси засяга три стойности на средната температура на отопляваните сгради tcrр {10,17,19} °С при гранична външна температура 10 или 12 °С.




Неосигуреността, за която се избират изчислителните параметри, зависи от вида на проектираната инсталация, предназначението на сградата и технологичното задание. Тя може да се определи от табл. 1.5.