|
ТОПЛООТДАВАНЕ ОТ ХОРА
Протичащите в човешкото тяло физиологични процеси са съпроводени * с постоянно отделяне на топлина (енергиен метаболизъм). Едновременно с това се реализират и топлообменни процеси между човека и околната среда. Равновесието на топлоотделянията и топлинните загуби определя благоприятните топлинни условия за хората. Отклонението от равновесното състояние предизвиква усещане за студ или топлина.
Температурата на тялото се поддържа постоянна за сметка на отделянето на топлина, чиято големина в зависимост от изменящите се условия па живот— активност, околна среда и емоционално състояние, се регулира по химичен и физиологичен път.
При по-интензивно изразходване на енергия може да се получи допълнителна топлина от мускулите, която се провокира по неврологичен път, и без да е налице външна изява на мускулната дейност механичната енергия се превръща в топлинна (физиологично регулиране). Когато допълнителното количество топлина също не е достатъчно, се появява мускулно треперене, след което е необходимо съзнателно да се активизира човешката дейност или да се променят условията на околната среда (например чрез отопляване). Запазвайки постоянна вътрешната температура на тялото (36,6 °С) чрез потискане или активизиране на кръвообръщението в отделни зони на кожата, човешкият организъм поддържа постоянни топлинните си загуби. За целта непрекъснато се изменя повърхностната му температура. Такива промени на температурата на кожата не могат да достигнат до по-голяма разлика от 1,7°С спрямо температурата на по-вътрешните тъкани.
Средната температура на кожата при равновесно състояние е 34.1 °С, по тя не е равномерна за цялото тяло — на челото е 34,3 °С, на ръцете —29,3 °С, а на краката —
24,6 °С. Промяната на температурата на въздуха tвз
се отразява по различен начин на температурата на частите от тялото.
Например при изменение на tвз с 0,55 °С температурата на челото се променя с 0,08 °С, тази на ръцете —с 0,26 °С, а на краката— с 0,44 °С. Това е една от причините, поради която промените на tвз в близост до пода водят лесно до нарушаване на комфорта.
. Отдаваната от човека топлина за единица време (топлинният поток) е където Qчя е явният, a Qчс —скритият (чрез влагоотделянето) топлинен
поток.
На фиг. 2.1 е показано изменението на Qч и неговите компоненти Qчя и
Qчс за три вида човешка дейност във функция на температурата на окол
ния въздух tвз. Прави впечатление, че Qч расте с повишаване на интензивността на трудовата дейност, но зависимостта му от е слабо изразена.
При повишаване на температурата обаче отношението на Qчя и Qчс силно се
изменя, като скритият топлинен поток нараства за сметка на явния.
Енергийният метаболизъм М се характеризира с трзнеформира-
ния от организма енергиен поток, отнесен към I m2 от повърхнината на тялото. М зависи от физическата и емоционалната активност (табл. 2.1).
Повърхнината на човешкото тяло е еквивалентна на тази на кожата Aкж и може да се определи с помощта на уравнението на Дюбоа
(2.1) Акж = 0,203
където т е масата на тялото, kg; a h — височината на човека, т. Обикновено за възрастен човек се приемат m -70 kg; А —1,7 m; Акж — 1,8 m2.
|