Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Имам 5 вида поялници, колофони, калаи, флюсове и ми е ужасна мъка това запояване. Да не влизаме в уроци! Четох теми, гледах тубата, почиствам всичко, нагрявам уж и бяга тоя калай от там та си е е'ало мамата. Та тия след един час гъзене с поялниците, запоих с пищова за топлия въздух и флюса и калая за медните тръби. Следващия ми вариант беше с горелката с кислород...

Иначе веригата не е силова. Кабела е между 2 девятора за 3 енергоспестяващи крушки.

Всичко е важно. Тинола да е с правилните пропорции и без добавки, флюса да е подходящият и да не прави нагар, почистването от окиса, температурата на човката и калайдисването и.
Ако запоявате кабели, препоръчвам да използвате ръждочистител за флюс. Държи се доста коректно. От опита си през годините, започвам да избягвам колофона. Смърди, а не дава достатъчно добри резултати. Неудобен е и за работа. Използвам една паста Cinel 1. Страхотна е. Като вазелин е и може да си намажете предварително мястото на спояване. Топи се лесно и без да пуши и пръска. Прави спойката заоблена и лъскава като кара разтопения калай да се събира на топченца. Ползвам на същата марка и тинолите. Тези поляци се справят в пъти по-добре от китайците. Дори руснаците с техния калай на пръчки са по-добри от китайците. От тук вече идва и въпроса за спояваните детайли. Ако е ламарина е хубаво предварително да се калайдисат двете повърхности които ще се запояват. За тази цел се минават със шкурка или телчица за чинии и се мажат с флюса. За поцинковани детайли е добре да се ползва гасена солна киселина. И ръждочистителя става, но не е най-доброто. Нишадъра също помага понякога. Дори го ползвам като абразив между ламарината и човката на поялника и така почиствам мястото за калайдисване. При калайдисване е хубаво детайла да се нагрее до температурата на поялника. При слаб поялник това ще отнеме много време или въобще няма да стане. Тогава подгрявам детайла с допълнителни прибори. Големи метални детайли ги нагряван на котлона. Платките с голяма площ ги доподгрявам със станцията за горещ въздух. Кабелите със спиртна лампа или газова горелка. Най-добре е обаче да се използва подходящия поялник. Тогава нещата стават лесно и безпроблемно.

ПП И моя стаж в запояването е 37-8 години. Поне знам, че от глад няма да умра. И калайджия мога да стана.

Много правилно си написал. Само не съм съгласен с подгряването на платките. За запояване на платки е достатъчен поялник с максимална мощност 40W. За калайдисване на платки се използва поне 80W и не повече от 100W поялник, на човката на който се слга парче ширмовка от хубав коаксиален кабел - задължително медна (по-късно ще сложа снимки). След като загрее поялника въпросната ширмовка се напоява с припой. Самата платка се намазва със споменатата от теб паста "Cinel 1" и се калайдисва, като припоя с който е напоена ширмовката е досаъчен.
Много важен е избора на припой. Обикновено най-универсалния припой е със съотношение на калай/олово - 60/40. За печатни платки обаче е по-подходящ припой с отношение 63/37. Този последния се топи при по-ниска температура. На първия е около 240 градуса температурата, а на втория около 180 - 190. Има и така наречените твърди припои. В тях има добавено около 3% мед. Съоветно температурата на топене е около 280 - 300 градуса и основно се използва за запояване на медни тръби за парно.
Важен е и избора на мощност на поялника с който се работи. Не е възможно да се запоят качествено например 6 квадрата проводници с 40W поялник. Поялниците от типа на "пистолет" - така наречените индукционни са подходящи само за походна работа, когато трябва да се "спаси положението".
Качествената спойка се познава по това, че става лъскава и добре разлята. Ако има малко матово по нея, значи е "студена".
Преди запояване е задължително почистването на запояваните неща да бъдат почистени от окиси. За медните такива най-лесно става с нож за проводници и ситна шкурка за платки. За по-дебели проводници също става добре с шкурка. Детайлите трябва да бъдат почистени до блясък.
Като флюс за запояване, особено на платки НЕ СЕ ИЗПОЛЗВАТ КИСЕЛИНИ. Има в продажба пасти, които съдържат цинков хлорид - за платки са абсолютно неподходящи. За платките в най-лошия случай "Cinel 1", който след това трябва да се измие с кореселин. Спирта не е подходящ за измиване на въпросата паста. Колофона, който се съдържа в повечето тиноли е напълно достатъчен за запояване на платки - измиване със спирт. Използването на киселинни или цинково-хлоридни флюсове за платки и медни проводници може да предизвика с течение на времето корозия на медта и съответно прекъсване на пътечки и изводи на елементи, особено тази част от изводите, която се намира в отвора на платката.
Запояването на хромникел (не на алпака) е малко по-трудно. Използва се разредена ортофосфорна киселина и силен поялник. Вместо ортофосфорна киселина с успех се използва ръждопреобразувател в който основната съставка е точно тази киселина. След запояването - задължително обилно измиване на детайлите с топла вода.
Рядко ми се е налагало да запоявам големи ламарини вкл. и поцинковани. Затова за тях няма да коментирам.

_________________
Поздрави: Евгени LZ3EG 73!!!
YouTube канал: https://youtube.com/c/EvgeniDemirev
тел: 0879 тридесет и две 63 осем 2

Абсолютно подкрепям всичко написано дотук,колеги,но трябва да се отбележи,че вида на спойката(лъскавината) след изстиване зависи и от състава на композицията(тенола) за запояване.
Не е лошо да засегнете и проблема с поддържането и почистването на човката на поялника.Прекалено високата температура и по-продължителния престой на нагрят поялник води до бързо натрупаване на нагари и окиси,съответно влошаване на топлообмена и нагряването на детайлите и незадържане на калай по човката.Неопитния "калайджия" пак ще остане с впечатление,че въпреки почистените детайли "нещо не се получава".
На мен ми е трудно да го обясня,като неспециалист,затова само ви подсещам за важен момент от калайджийството.

Айде и 5 стотинки от мен. Да започне с колофона щото гледам нещо го плюете. Ми има много колофони да се предлагат но не всички са пречистени добре и от там тези нагари смърделници и пушилки за които говорите. На времето си купувах колофон за цигулки от музикалния магазин. Пък после се позапасих доста от зиповете на руска техника та ще ми стигне дока съм жив. Нови току що ецвани платки веднага ги минавам със спиртен разтвор на колофон и после никакви ядове. Причината е че след като медта е почистена тънкия слой колофон не разрешава да се окисли повърхностния слой. Някой спомена по горе цинков хлорид. Да воден разтвор на него също върши добра работа особенно за стоманени изделия. Всъщност то това представлява и гасената солна киселина. И ако ще се запояват поцинковани детайли към този разтвор се добавя и малко солна киселина за да може да се почисти и цинка който е по повърхноста. Относно готовите и продавани флюсове точна рецепта няма. Един става за едно друг за друго универсални няма но най важното е предварителната подготовка и почистването на детайлите. За поялниците колегата спомена по горе температура и мощност според детайла. Тука става с практика и усет. За многослойните платки вече си е друга бира освен със станцията ми се е налагало да вадя и хайвата /250 грамова медна човка нищо че нагревателчето е 100 вата/ Трябва голяма мощност за кратко време. По новата електроника задължително предварително добавам малко ниско температурен припой по спойките защото с тези новите безоловни искат по висока температура и тогава голяма опастност да прегори нещо наоколо. Случвало ми се е даже да сложа припой и след като се хомогенизира спойката да сваля всичко с фитил и да добавя отново пак за да мога безболезнено да измъкна някое краче.
Относно химията за почистване и по точно изопропиловия спирт. В комбинация с ацетон смъква почти всичко. Всъщност ще разкрия една малка тайна. Флаконите чистител за строителна пяна са пълни точно със смес на ацетон и изопропилов спирт.
То има много подобни комбинации от различни разтворители та май е по добре да се направи отделна темичка.

Донякъде си прав, но обикновено припоите съдържащи повече олово след време потъмняват/помътняват. И колкото повече е оловото, толкова по-бързо потъмняват, понякога и за броени минути. За да станат лъскави т.е. да не са студени, трябва повечко колофон и достатъчно мощен поялник.

От години използвам така наречените "твърди" човки. И на двата ми маломощни поялника и на 80 ватовия. Представляват медна вътрешност с желязна повърхност. Като се калайдиса качествено в началото издържат доста време. Медните човки имат свойството да се "изяждат". Причината е нормалното сплавяване на медта с калая и оловото и образуването на бронз. Всъщност този процес е относително бавен, защото температурата е ниска и много малко от медта се разтваря в припоя, но при интензивна работа както беше при мен в ЗЗУ - всеки ден поялника беше включен и по 8 часа на ден се използваше, за около седмица до две се налагаше да се сменя човката. Със съвременните твърди човки този проблем го има, но издръжливостта е в пъти по-голяма.
Непосредствено преди да се направи спойка, независимо колко време е стоял нагрят поялника без да се използва е добре да се "топне" в колофон. Това премахва окиса от повърхността на припоя, който е на човката и улеснява запояването.

И аз практикувах до преди няколко години този метод с разтворен колофон. Сега научих една модерна технология. Калайдисвам предварително платките със сплав на Розе. Въпросната сплав се топи при 96 градуса. Ецваната платка почиствам с вълната на домакинска гъбичка, вода и една две капки веро, измивам обилно с вода и осавям платката в съд с вода, за да не се окисли докато подготвя ваната със сплавта на Розе. А, тя е една кутия от бяло тенеке от сирене (в моя случай нова такава за пчелен мед, но от тези 4 килограмовите. В нея на дъното слагам сплавта и заливам с около литър вода в която има разтворени 10 - 15 пакетчета лимонена киселина за домакински нужди. Слагам това на котлона. Като заври водата сплавта е стопена. Слагам платката с фолиото надолу. Разтърквам я върху сплавта с помощта на дървена шпатула. Обръщам платката и със същата дървена шпатула премахвам излишната сплав. След това платката е с висока лъскавина на покритието, много лесно се запоява само с тинол и се получава добро защитно покритие, което не позволява на платката да се окислява. Освен това платките стават с много добър външен (аз му казвам търговски ) вид.
Това за ацетона и изопропиловия алкохол е много добра информация и мисля да го изпробвам в най-кратко време! Благодаря!

_________________
Поздрави: Евгени LZ3EG 73!!!
YouTube канал: https://youtube.com/c/EvgeniDemirev
тел: 0879 тридесет и две 63 осем 2

Аз от край време работя с един вид "твърда" паста,един вид течна паста GRIFFON S-39 и един и същи тенол.Композицията е от стари запаси от предприятия,приятелския кръг все още ме снабдява. Льофтет-а го има по веригите,а течната за съжаление вече тук не я намирам.Последния път ми я донесе приятел отвън.
Не запоявам платки,обаче,с това може би трябваше да започна.Спойките ми са основно на силови шини по стартери,статори на алтернатори,четки,комплект чипове на реле-регулатори,които са с предварително изведени крачета.Финните неща и по-тънки проводници ги правя с Льофтета,всичко друго с течната.
След запояване с течната "паста" задължително промивам с вода.До сега не съм имал проблеми с окисление или каквото и да е друго,вследствие на спойките.

И аз ползвам паста на Lötfett, много съм доволен от нея и също я препоръчвам. Ползвам и някакъв горнооряховски колофон за кабели, добър е.

_________________
В първия живот грешим. Във втория – грешим отново…В третия опитваме да си простим,
но още дяволски не сме готови…

Този в кутийката с жълтата капачка и аз го използвам, но съдържа цинков хлорид. То го пише на капачката. Иска много добро измиване след употреба. Моя платка, която съм запоявал с такава паста и не я бях измил, след година - две при някакаъв ремонт я намерих позеленяла в кутийката.

_________________
Поздрави: Евгени LZ3EG 73!!!
YouTube канал: https://youtube.com/c/EvgeniDemirev
тел: 0879 тридесет и две 63 осем 2

Благодаря,ще го имам в предвид!