И майка ми я бяха налазили измамниците.Жената се усетила и ми звънна,припалих веднага и се прибрах с маск.скорост, но нарочно минах по другата улица.Надниквам иззад ъгъла-малко преди нашия адрес едно такси,гледам че говори по телефона.Звъня вкъщи,домашния телефон в същия момент зает-предполагам че е звънял той.Пътьом който познат видях му казах че ми трябва.Подаваме се двама и тръгваме по улицата,другите стоят зад ъгъла.В това време тоя усети ли се,какво ли тръгна с въртене на гуми и изчезна.Звъннах на познати бакшиши-оказа се нелегално такси.Признавам,не съм подавал сигнал в полицията,но ако го бяхме пипнали и ако бях видял моя домашен телефон да е набиран от мобилния в ръцете му....няма си никаква идея къде беше попаднал.
Мислех си,че някогашната задружност е отшумяла,но имам и друг пример.Детето ми с едно съседче се бяха скрили на тавана.И понеже им е забранено да ходят там,като чули че ги викаме си траят и не се обаждат.Малко преди това според други деца по улицата един бус обикаялял улиците и спирал на няколко места и разпитвал децата дали не са намерили или виждали изгубено куче.Призля ми,страшен сценарий ми мина през акъла.Докато разпитам няколко съседа и вече бяхме цяла армия по улиците,а няколко автомобила обикаляха квартала.Буса много бързо беше намверен и проверен и се оказа,че наистина търсят куче....Намерихме децата,исорията нататък е по-скучна(децата много ясно ще я помнят дълго време),но моменталната обществена реакция на махалата много ме изкефи.Никой не се сърди за напразния джангър,даже всички се изкефиха,че сме заедно и се поддържаме в такива моменти.Наздраве за приятелите
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
