И ето легендата за Кичестия габър до село Турия, родното село на Димитър Чорбаджийски Чудомир:

Цитат:
На снимките е кичестият габър край село Турия, близо до Павел баня. Той е на 700 години, едно от прочутите вековни дървета в България.
Легендата разказва, че в клоните на дървото живее Змея пазител на Турия. Някога той залюбил девойка от селото още докато тя била дете. Синеоката Мина не била като другите момичета, очите ѝ винаги гледали не само в този, но и в другия свят, имала усет за магичното, небесното, отвъдното. Затова и когато веднъж застанала под клоните на кичестия габър, съзряла в тях разпрострени огромни криле, приличащи на птичи, а две зелени очи се впивали в нейните. Така срещнала Змея, който на мига я обикнал, а любовта му белязала Мина завинаги.
По-нататък историята продължава и тъжно, и красиво. Девойката върви по предначертания си земен път – омъжва се за момък от заможно семейство в селото, ражда, губи дете, ала любовта на Змея непрекъснато я тегли отвъд, кара я да прави неразбираеми за хората неща. Затова когато Мина отново забременява, в селото плъзва мълвата, че носи дете от Змея. Обладан от ревност, мъжът ѝ се изправя срещу чудноватото създание, ранява го и губи ума и живота си. От този ден нататък змейовата любима придобива още голяма сила – да лекува. Живее и служи на хората до дълбока старост с усещането, че юнакът е винаги до нея.
Такова усещане – за пазена територия, за непристъпност на нечестивостта има около Кичестия габър. Короната му е огромна и впечатляваща, клоните – живи и облистени. Застанеш ли отдолу, чувстваш се като в храм. И всеки птичи звук, всеки трепет на въздуха достигат до теб като че ли от отвъд. Това място се усеща като граница между световете.
Благодаря на Милена Дончева за красиво разказаната легенда.