В един британски дърводелски форум попаднах на тема, в която се обсъждаше качеството на старите шефилдски длета. Авторът беше от САЩ и чийто първи пост цитирам тук:
Цитат:
Преди да започна да произвеждам инструменти, имах представа, че английските винтидж длета са много по-меки от другите нови длета или японските длета, защото се заточват лесно, но са „като магия“, тъй като острието сякаш се държи по-добре, отколкото би трябвало да се очаква от твърдостта.
Само че научих това, след като се сдобих с тестер за твърдост, който човек, който произвежда инструменти, наистина трябва да има както за проверка на качеството, така и за разработване на процедури за работа с различни стомани
И след това посочва измерената твърдост на редица марки от началото на XX век, чиято твърдост е над 60 HRC, най често 62-63 единици. Покрай дискусията и питанията се стигна до въпроса, откъде и каква стомана са ползвали и къде е разковничето. От там стигнах до
следния линк в Wikipedia , за да науча, че всъщност става дума за декарбонизация на чугун.