Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

ПАРАМЕТРИ НА ВРЕМЕТО И КЛИМАТА

Времето и климатът са реални явления, чиито елементи могат да бъдат измерени и представени в желана форма. Понятието време означава физичното състояние или промяната на състоянието на атмосферата на дадено място. Времето се изменя непрекъснато. То се определя от моментните стойности на метеорологична елементи — налягане, влажност, температура, слънчево излъчване, подвижност на въздуха, облачност.

Климатът характеризира средното състояние на атмосферата за определен район и се определя от обобщения ход на промяната на времето. Той зависи от климатичните фактори — географска ширина, височина над морското равнище, близост до планини, морета и реки, флора на местността и т. н.

Изчисленията при проектирането на отоплителните и климатичните инсталации се извършват с помощта на елементите на климата, които имат представителен характер за района на строителството. Климатът определя вида и мощността на необходимите инсталации, предназначени да поддържат желан микроклимат в помещенията.

Метеорологичните елементи, които характеризират краткотрайното състояние на атмосферата, оказват влияние върху експлоатационните режими на инсталациите. Динамиката на изменението на времето в някои случаи определя начина на регулиране.

Най-голямо значение за отоплителните и климатичните инсталации имат пряко свързаните с тях метеорологични, съответно климатични елементи — слънчево излъчване, температура, влажност и подвижност на въздуха.

Температура на външния въздух tвн.

Температурата на въздуха, който е в непосредствена близост до земната повърхност, зависи от количеството на топлинната енергия, която той получава от земята. Изменението на интензитета на слънчевото излъчване променя повърхностната температура на земята, а тя заедно с движението на въздушните маси определя температурата на въздуха.

Изменението на tвн, се нарича ход на температурата. В зависимост от продължителността на периода,за който се прави оценка, се различава дневен, месечен и годишен ход на температурата. За отоплителната и климатичната техника от значение са дневният и годишният ход.



Дневният ход на температурата с екстремумите си със средната си стойност оказва влияние върху топлинния режим на ограждащите елементи и начина на регулирането на инсталациите. Случайният характер на процесите, влияещи върху tвн придава различна форма на графиките, с които се изобразява, дневният ѝ ход, но най-често техният вид е подобен на показания на фиг. 1 .5.

Годишният ход на температурата се получава чрез средните месечни температури. Обикновено се използува период от време с продължителност от порядъка на 20—40 г. Зз климатичните условия в България представа за годишния ход се получава от фиг. 1.6. От годишния ход се съди за суровостта

на зимата, горещините през лятото и продължителността на отоплителния сезон.

Денградусите могат да се определят и графично с помощта на годишния ход на температурата (фиг. 1.7). Граничната температура на външния въздух tгр, при която започва отоплителният сезон, зависи от предназначението на сградата и вида на строителството. Най-често се приема tгр =12° С като се предполага, че при по-висока външна температура желаната температура на въздуха в помещенията (tП=18ч-22С) се постига вследствие на слънчевото излъчване и на вътрешните неспециализирани топлинни източници. Отсечката, която се получава между пресечните точки на кривата на годишния ход на температурата и успоредната на абсцисната ос линия tгр=12°С, е геометричният образ на продължителността на отоплителния сезон, т. е. на броя на отоплителните дни z. Денградусите са сума от лицето А1 на правоъгълника образуван от правите tгр и tcгр, и от линиите, които фиксират продължителността на отоплителния сезон, а А2 е лицето на фигурата, образувана от кривата на годишния ход на температура и от правата tгр

Месечните отоплителни денградуси DM се определят с реалната продължителност на месеца и средната месечна температура Данните за DM в табл. 1.3 се отнасят за tгр=*12°С и tсгр=19°С.

Относителна влажност φвн

Тя зависи от редица метеорологични и физични фактори — температура на въздуха и на водата в откритите водни басейни, посока и скорост на вятъра, разлика в парциалните налягания на парите във въздуха и водните източници. Аналитичното описание на процеса на изпарение от водните повърхности и овлажняване на въздуха за даден район не може да се направи конкретно поради вероятностния характер на явленията.

Подобно на температурата и за относителната влажност се дефинират понятията дневен и годишен ход. На фиг. 1.5 и 1.8 са показани графики, които илюстрират типичния начин на изменение на относителната влажност през деня и през годината. При сравнение с хода се вижда, че цикличността на изменението се запазва; екстремумите съвпадат по време, но са разменени положенията на максималните и минималните стойности.

Подвижност на въздуха.

Движението на атмосферния въздух предимно в хоризонтално направление се нарича вятър. Параметрите, които характеризират вятъра, са скорост, посока и честота.

Вятърът оказва съществено влияние върху топловъздушния режим на сградите- От скоростта му зависи налягането върху наветрените фасади и съответно количеството на проникващия през въздухопроницаемите елементи външен въздух. Посоката на вятъра определя фасадите, които са подложени на повишено налягане, а също така фасадите, които се охлаждат по-интензивно. Честотата на вятъра влияе върху общия разход на енергията, необходима за поддържане на желаната температура на въздуха.

Скоростта, посоката и честотата на вятъра са случайни величини. Корелацията между честотата и посоката на вятъра се изобразява в полярна коор-динатна система (фиг. 1.9). Това представлява графика на средната честота на посоката, наричана роза на вятъра.