Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Проблеми с влагата , конденза , мухала и замърсения въздух в нашия дом...

Влагата...

Ако живеете в ново, току що построено жилище, необходимото време то да „изсъхне”, т.е. технологичната влага от строителните процеси да изчезне, е между една и няколко години, в зависимост от материалите, използвани в строежа, микроклиматичните особености на района, както и близостта до воден басейн. Ако нямате възможност да изчакате вашят нов дом да изсъхне трябва да му помогнете, като в топлите месеци проветрявате постоянно или да използвате електрически утред - т.н. влагоуловител.

При положение, че имота Ви не се причислява към категорията „нов строеж” и въпреки това в него усещате или дори виждате влага, значи сте попаднали на правилното място. Тук можете да намерите, надяваме се, изчерпателна информация по горната проблематика, както и да ви помогнем в правилното и навременно решение.

Влагата в домовете ни може да се раздели по типа на източника на две главни групи – битова влага и течове.

Течовете се дължат на повреди във ВиК инсталациите и водосточните тръби, както и на нарушена или недобре поставена хидроизолация на покриви, фасади, фуги и др. За откриването и отстраняването на течовете можете да прочетете повече тук.

Битовата влага, както се подразбира, се отделя при ежедневни дейности в бита ни като: къпане, пране, миене на чини, чистене, поливане на цветя – до 3 литра дневно за четиричленно семейство, готвене – до 2 литра дневно за четиричленно семейство. Към битовата влага се причислява и издишваната от нас пара, която за денонощие е между 1 и 2 литра на човек. Напоследък започна да се обръща внимание на качеството на въздуха в затворените помещения, тъй като по-голямата част от човешкия живот премиминава в офиси и къщи. Правилно съчетаните показатели на въздуха - температура, влажност и скорост на движение, ни карат да се чувстваме добре. В допълнение, за доброто качество на живот значение има и съставът на въздуха. При дишането в затворени помещения намалява съдържанието на кислород във въздуха, увеличава се концентрацията на въглероден двуокис и други вредни примеси. Поради липса на циркулация нараства концентрацията на радон и редица вредни газове. Влагата достига стойности, вредни за човешкото здраве, но отлични за бързото размножаване на акарите, микроорганизмите и спорите на плесените.

Кондензът...

Кондензът е явление, което се състои в преминаването на водните пари в течно състояние. Водни пари се намират по всяко време във въздуха около нас. Количеството им се характеризира с коефициент наречен относителна влажност на въздуха [Rh] , който представлява отношение на разтворените във въздуха водни пари, към максималното количество водни пари, които могат да бъдат разтворени във въздуха при дадената температура. Този коефициент метеоролозите ни съобщават с прогнозата за времето. Разбира се влажността на въздуха е различна и постоянно се променя.
Когато въздух, които съдържа водни пари се охлади до една определена температура, наречена температура на оросяване, водните пари се втечняват и се образува това което наричаме конденз. Кондензът е вода получена от въздуха. Температурата на оросяване не е константа - тя зависи от влажността на въздуха - при по-висока влажност, тази температура е по-висока. Кога и къде се получава конденз в нашите жилища и от какво зависи количеството му ? Очевидно два са факторите които оказват влияние - влажността на въздуха и температурата на отделни елементи от строителната конструкция. Доколкото най-студените елементи в жилищата са външните ограждащи стени и стъклопакетите, то конденза се появява в най-големи количества именно там, а това това води до:

- влошаване на комфорта в жилището;
- понижаване на топлоизолационната способност на стената;
- появата на различни гъби и плесени, което са изключително вредни за нашето здраве и които се смятат за основния дразнител и причинител на редица алергии, най-вече астми.

Как можем да предотвратим появата на конденза?

Със понижаване на влажността на въздуха чрез вентилация, влагоуловители.
Със повишаване на температурата на студените елементи до такава температура, която е по-висока от точката на оросяване за дадена номинална влажност.

Старите дограми не уплътняват добре, в резултат на което се получава постоянно нежелано проветряване, при което влажният въздух напуска помещението, но заедно с него си отива и така ценната топлина. След подмяната на дограмата и поставянето на външна изолация се решава до голяма степен въпроса с повишаване на температурата, но по този начин помещението се “запечатва”, водните пари не могат да го напуснат, влажността на въздуха се повишава и се появява конденз по най-студените повърхности – най-често стени и стъклопакети. При новото строителство също се получава повишена влажност на въздуха, заради изпаряването на влагата, акумулирана в самите строителни материали, като този процес продължава от една до три-четири години.
Ударното проветрение с цел да не се изстудява помещението не върши работа, защото се прави само 1-2 пъти на ден, след което кондензът отново се появява по стъклата, а да държим постоянно открехнат прозорец през зимата от една страна е неразумно, заради високите сметки за отопление, а от друга - нездравословно, тъй като много лесно се настива. Идва момент, в който спираме да ценим топлината и тишината, за която сме мечтали преди смяната на дограмата, а желанието ни да се отървем от нездравословния въздух и от мухъла се превръщат във фикс-идея. Пръскаме с лошо миришещи препарати, купуваме не много безшумните влагоуловители и влагопоглъщатели, таблетки за поглъщане на влагата и какви ли не продукти, които имат само временен ефект в борбата срещу този досаден проблем - влагата. Специалисти ни съветват да направим външна изолация, но тя запечатва стените и задълбочава проблема. Едва тогава ни става ясно, че не само топлината, но и въздухът са изключително важни, за да се чувстваме комфортно в дома си
Използването на влагоуловители изисква както първоначална висока инвестиция ( нерядко за 2 или 3 машини ), така и допълнителни ежемесечни разходи за ток, а не е за пренебрегване и нивото на шума на самите уреди, както и факта, че те превъртат само замърсения въздъх в помещенията, като нерядко допринясят за влошаване на алегрии, астма и други заболявания.
Изключването на отоплението през деня и включването само докато сме вкъщи, води до изстиване на стените. Въздухът обикновено се отвръща бързо, но поради голямата си топлинна инертност, стените не успяват да се затоплят през времето, когато отоплението е включено. Това също води до условия за кондензация на водната пара, предимно в ъгли и скрити зад мебели места по външната стена.
Проблема с влагата и конденза в домовете ни се решава при поддържане на постоянна, достатъчно висока температура в помещенията и тяхното проветряване.

Мухал...

Какво представлява мухълът?

Мухълът (плесента) Мухълът е най-разпространената форма на гъбички, срещани на земята. Включва плесени, дрожди, праханки и гъби. Те не се класифицират нито като растения, нито като животни. В българския тълковен речник „плесен“ се определя като паразитен низш организъм (вид гъбичка), който вирее на влажни и непроветриви места; мухъл. Плесента може да се намери под формата на нишковидно, меко или прахообразно, бяло, сиво, синьо-зелено, жълтеникаво, червеникаво, синкаво или черно тънко покритие върху различни субстрати. Особено забележимо е наличието им върху развалени храни (напр. хляб, плодове), влажна дървесина или по стени.

Какви са причините за поява на мухъл?

За поява на плесени и по-специално мухъла са необходими достатъчна влажност и наличие на хранителни органични вещества (субстрат). Практически винаги, когато тези условия са изпълнени, наблюдаваме и развитието им. Например плесента Aspergillus restrictus при температура 20°C и влажност 75% се нуждае от два месеца за да покълне, при влажност 80% една седмица, при 85% четири дни и при 90% спорите покълват за два дни. Първият симптом за това, дори когато все още няма видими следи, е миризмата на спарено. Първоначално от попаднала върху субстрата спора на плесенна гъба се образува нишковидна структура, така нареченият мицел. Той се състои от микроскопично малки, дълги, тънки, многократно разклонени гъбени нишки; хифи;(от гр. Υφή тъкан - бел. прев.), които се разпространяват на всички страни кръгообразно (като корени на дърво - бел. прев.). Тези хифи растат с относително голяма скорост, така че плесента не рядко бързо обхваща големи площи. Подходящи органични вещества има навсякъде из дома ни – дърво, текстил, килими, кожа, тапети, прах. По тази причина на фактора хранителна среда не може да се противодейства.
Усилията ни срещу плесените трябва да са концентрирани върху въздействие върху вторият фактор – влажността. Необходимо е да не се допуска относителната въздушна влажност да надвишава 75%, а най-добре да е под 65%. Висока влажност може да се образува при поставяне на мебели плътно до външни стени, при изключване на отоплението през част от денонощието, недостатъчно отопление и проветряване, термомостове, строителни дефекти и др.

Как мухълът влияе на здравето?

Още в дълбока древност хората са забелязали, че наличието на влажност и плесени уврежда здравето. Новите изследвания показват пряка зависимост между влажността на дома и разпространението на алергични и респираторни заболявания. Списъкът на симптомите често включва оплаквания от горните дихателни пътища, главоболие, дразнене в очите, кръвотечение от носа, запушване на носа, кашлица, простудни симптоми и стомашно чревни оплаквания.
При непродължителна експозиция здравите хора са сравнително устойчиви спрямо болестотворния потенциал на плесените. Но при отслабена имунна система, както и при деца и възрастни хора е възможно плесените да причинят много тежко заболяване. При слаба, но продължителна експозиция може съвсем незабележимо да се достигне до злокачествени образувания, трайно увреждане на черния дроб, бъбреци и др. По тази причина мухълът, дори и най-слабите му проявления, нямат място в жилището.
Може би най-известното проявление на опасното действие на плесените е свързано с легендата за „проклятието на фараона”. Някои от участниците в изследването на гробницата на Тутанкамон починали от странно заболяване, което навремето било счетено за свръхестествено явление. Днес е известно, че причината е в плесента Aspergillus flavus, която може да се е развила по естествен път в гробницата или мицелът ѝ е бил поставен от жреците умишлено.
Болшинството плесенни гъби преживяват широк диапазон от температури и са устойчиви на химическо въздействие, но необходимо условие за растежа им е достатъчната влажност. Следва да се отбележи, че влажността сама по себе си е критичен фактор за възникване на „синдрома на болната къща” тъй като благоприятна среда за плесени влияе също на развитието на акарите и концентрацията на озона.
Особено тревожен е фактът, че в 80% от обследваните домове се наблюдават признаци за наличие на мухъл, свързан с влажността. Във влажни помещения рядко се наблюдава само един вид плесен – обикновено се откриват три и повече видове, развиващи се съвместно. Най-често се срещат видовете Penicillium (96%), Cladosporium(89%), Ulocladium (62%), Geomyces pannorum (57%) и Sistronema brinkmannii (51%). За щастие една от най-опасните плесени – Stachybotrys spp. се среща сравнително по рядко – в 13% от жилищата.
Източниците на спори, които се вдишват от потърпевшите или попадат върху кожата и лигавиците, в повечето случаи се намират на трудно достъпни места – във фуги, под дюшемета, зад ламперии, в и зад мебели, в черчевета, в ъглите. Най-често засегнатите помещения са бани, кухни, килери и особено силно приземните етажи и мазета. Гъбите и в частност плесените предизвикват заболявания по няколко начина:

Директна инфекция. В този случай плесените се развиват в тялото на болния, например в носната кухина или алвеолите. Засегнати са най-често деца или хора с отслабена имунна система.
Алергия. Попадането на спори, микроскопични частички от хифите на мицела, включително и мъртви в дихателната система, върху очите или лигавиците може да предизвика разнообразни алергични реакции – от ринит и конюнктивит до тежка бронхиална астма и алергически алвеолит.
Отравяне. Гъбите произвеждат токсини, които предизвикват отравяния. Основния път за проникване в организма е през стомашно-чревния тракт, където проникват незабелязано с контаминирана храна. Някои микотоксини са изключително силни отрови.

Защо мухълът се появява предимно в ъглите?

Две са основните причини мухълът често да се появява в ъглите:
Когато ъгълът е сключен между две външни стени, топлинното съпротивление към външната среда в ъгловата зона е значително по-ниско. Това е причина, на това място температурата винаги да е малко по-ниска, отколкото в останалата част от стената. Ако под пода или над тавана има неотоплявано помещение, това допълнително допринася за охлаждането, защото на едно място се срещат три стени с ниска външна температура и вероятността за конденз се увеличава още повече.
Втората причина е, че в ъглите и зад мебели въздухообменът е най-слаб и това допълнително допринася за понижаването на температурата на стената.

Трябва ли да има конденз, за да се развие мухъл?

Не. Наличният в клетките на плесените осмотичен потенциал им позволява да извличат необходимата за метаболизма им вода от околния въздух. Болшинството видове плесени се развиват най-добре при относителна въздушна влажност около 95% и температури от 25-30°C. Счита се, че при въздушна влажност под 70% развитието им спира.

Замърсеност на въздуха...

Рядко се замисляме доколко нашият живот зависи от качествата на въздуха, който дишаме, докато сме на работа или вкъщи. В развитите европейски страни хората прекарват в затворени помещения близо 90% от времето си. Човек денонощно употребява от 10 кг до 30 кг въздух (над 25 000 литра), един килограм храна и от един до три литра течности.

Известно е, че въздухът, който дишаме, оказва огромно влияние върху нашето здраве, самочувствие и работоспособност. И въпреки това недооценяваме въздушната среда, в която прекарваме толкова много време. Според проучванията хиляди европейци умират годишно заради заболявания, причинени от вредните примеси във въздуха в офисите и жилищата.

Лошото качество на въздуха...

Много от здравословните проблеми на съвременния човек се предизвикват от въздуха в собствения му дом или на работното място. Вече е доказано, че качеството на въздуха в добре уплътнените и отлично термоизолирани жилища не е нездравословен. Въпреки съветите на специалистите да се проветряват често помещенията, заради високите цени на парното и тока повечето българи не го правят.
Допреди двадесетина години рядко се говореше на тази тема, но днес няма как да не признаем, че обитателите на по-нови и по-ефективни в запазването на енергия домове са по-предразположени към здравни проблеми, защото в добре херметизираните жилища влагата и замърсяването на въздуха са високи.
В жилища от нов тип се задържа повече влага, вследствие на което се създава благоприятна среда за въздушнопреносими замърсители като например мухъл, микроби, бактерии и вируси, които предизвикват алергични и респираторни проблеми. От алергични реакции се оплакват цели семейства, а периодът на лекуванто им през последните години се удължава.
Застоялият въздух, независимо дали е в жилището или в офиса, влияе лошо върху кръвоносните съдове, кръвта по-бавно се доставя до клетките на главния мозък. Затова се появява главоболие, сънливост, раздразнителност, понижена работоспособност.


Основни замърсители на въздуха в домовете ни...

За много от вредните вещества в стайния въздух все още не са правени дългосрочни наблюдения, но е известно, че в домовете на хората съществуват над 100 химически вещества, като близо 1/5 от откритите антропотоксини се отнасят към много опасните вещества.
Въздухът в затворените помещения съдържа опасни за здравето, дори понякога смъртоносни концентрации от някои вещества. Такива са цигареният дим, плесените, веществата, отделяни от строителните материали, озонът, радонът, ароматните въглеводороди и др. При наличието им човек започва да изпитва неразположение, главоболие, гадене.
Един от замърсителите на въздуха в жилищата е формалдехидът, който попада във въздуха от мебелите (които са направени от ДВП, ДСП) - както от новите, така и от тези с повредено лаково покритие.
Други източници на вредни вещества в стайния въздух са пенопластите, стирола, фенола и др. Концентрацията им понякога превишава допустимата норма 5-6 пъти, а в помещения с голяма наситеност с полимерни материали на основата на формалдехид – до 10 пъти, на стирол – до 9 пъти, на фенол – до 5 пъти.
Обитателите на такива домове обикновено се оплакват от постоянно главоболие, гадене, раздразнения на дихателните пътища, като в някои случаи тези вредни вещества са предпоставка дори за ракови образования. Още един убийствен замърсител – азбестът, използван като изолационен материал и компонент в азбестоциментовите плочи, отдавна е доказано, че води до рак на белите дробове.
В жилищните помещения могат да се срещнат също азотни оксиди и въглероден оксид – продукти от изгарянето на горива. Ако за отопление се използва природен газ, въглеродният оксид в жилището е с голяма концентрация, като тя се увеличава към по-високите етажи, вследствие на по-лошо работещата вентилация. Над петия етаж азотните оксиди и въглеродният оксид може да бъде открити и на стълбището на сградата.
Един от основните източници на замърсяване на въздуха в жилищата е цигареният дим. Отговорността за него обаче носи всеки сам и стига да иска, може да ликвидира веднага проблема. В многоетажните блокове има още един източник на замърсяване на въздуха – шахтите за смет.
Хроматографските изследвания, направени на въздуха в жилищните помещения, откриват над 500 леки органични съединения (обикновено с много ниски концентрации). На базата на подобни изследвания са регистрирани 11 основни източници на замърсяване.
Ето по-важните от тях:
- строителни и облицовъчни материали – полимери, азбест, цимент и др;
- лошо работеща вентилационна система и сметопровод;
- битова прах;
- продукти от ежедневната дейност на хората и домашните животни;
- цигарен дим;
- продукти от изгарянето на битов газ;
- средства за почистване на дома;
- лакове, бои, лепила;
- аерозолни освежители и др;
- дезодоранти, одеколони, козметика, стайни растения;
- приготвянето на храна;
- стари вещи от кожи или възглавници с перушина;
- телевизори, монитори на компютри, принтери, ксерокси, климатици
- и дори водопроводната вода.


Микроклиматът в помещенията...

Микроклиматът в работните и жилищните помещения е жизнено важен за здравето на хората. Основните фактори, които го характеризират като здравословен, са температурата и влажността на въздуха, както и скоростта му на движение в помещението.
До неотдавна сухият въздух бе определян като враг номер едно. Решението на проблема бе просто – поставяха се овлажнители или мокри кърпи на радиаторите. Високата температура в помещението не ознава непременно, че въздухът е сух и замърсен (вижте «Митове за вътрешната среда и нейното влияние върху здравето») При понижение на температурата относителната влажност на въздуха нараства. Така че ако почувствате, че въздухът в помещението е сух, просто понижете температурата с някoлко градуса.
Добре е да знаете, че относителната влажност в помещенията трябва да бъде в границите от 30% до 60%. Вредна за здравето е както ниската, така и високата влажност, но повечето хора се чувстват добре, когато въздухът е сух и прохладен.
За да се осигури високо качество на въздуха в помещенията, той трябва да е в постоянно движение.Използването на вентилационни системи , има за цел да вкара свеж въздух и да изведе от стаята застоялия. Въздушният поток не трябва да е силен, защото при над 0,25 м/сек повечето хора изпитват дискомфорт. Ниската скорост на въздушния поток – под 0,15 м/сек пък не е достатъчна за осигуряване на циркулацията.
Още един показател, по който може да се определи ефективността на принудителна вентилация: зимно време оптималната кратност на въздухообмена трябва да е над 1.2, а лятно време - над 0.8. Това са гранични стойности, които, ако са под тези норми, са опасни за здравето. Ако вземем за пример малка спалня с размери 9 м2, посочените стойности на вентилация са недостатъчни и опасни за здравето.
Друг важен показател за микроклимата е температурата. За комфортна се смята следната температура на въздуха в помещенията: за зимата 20–22°С, за лятото 22-24°С. Резултатите от много изследвания показват, че отклонения само с 1-2°С от посочените температури съществено понижават нашата работоспособност. При 16°С например подвижността на пръстите намалява дотолкова, че ни е трудно да пишем. При температура над 27°С труспособността намалява с 30–50%. В Швеция например при температури над 27°С на външната среда работниците и служителите получават надбавки (известни у нас като «вредни»), независимо дали работят на открито или в офис.
Голямо значение за здравословния микроклимат в затворените помещения има йонният състав на въздуха, т.е. съотношението на позитивните и негативни йони. Отрицателните йони влияят добре върху самочувствието на хората, затова трябва да надвишават положителните. Те нормализират кръвното налягане, добре влияят на хората със сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателните пътища, важни са при повишено умствено и физическо натоварване. Ако във въздуха преобладават положителните йони, човек усеща “недостиг на кислород”, умора, главоболие. Екраните на телевизорите и компютрите, климатиците и дори обикновените жизнени процеси на човек повишават концентрациите на положителните йони. Оптималното им ниво е 600 йони/сm3. В чистия атмосферен въздух се съдържат около 1000 отрицателни йони и 1200 положителни йони на кубичен сантиметър въздух.


Алергените в домовете ни...

По данни на Сетовната здравна организация, около 40%-50% от населението на земята страда от различни форми на алергия, в по-лека или в по-тежка форма. Тревожното е обаче, че в развитите държави този процент е значително по-висок, а също, че тенденцията е първите симптоми на алергиите да се появяват във все по-ранна детска възраст.
Съставът на въздуха в затворените помещения се посочва като една от основните причини за алергичните заболявания. Най-известните алергени в домовете на хората са:
- битовата прах (съставът й е 35% минерални вещества, 15% влакна от хартия и текстил, 20% кожни клетки, 7% цветен прашец, 3% дим и сажди). Битовата прах е и своеобразно депо за плесени, гъби, патогенни микроорганизми, химически вещества.
- акарите (микрокърлежи). Битовите кърлежи живеят в матраците и дюшеците, възглавниците, меките мебели, килимите. Около 50% от теглото на пухена възглавница например, която се ползва повече от 10 години, са микрокърлежи. Те се размножават в нормални условия: 25 Со и влажност около 60%. При по-висока влажност акарите се размножават многократно повече.
Повишената влажност стимулира и размножаването на различни видове гъбички. Известни са около 350 вида гъбички, които могат да предизвикат алергия. Ако влажността от 30% се увеличи до 80%, нивото на гъбичното замърсяване в помещенията нараства повече от 3 пъти. В един грам битова прах се съдържат от 2200 до 73 милиона жизнеспособни спори на различни гъбички. Изследванията сочат, че в домовете на хора, страдащи от алергия, нивата на спорите на влажността на въздуха и плесените са многократно по-високи от тези, които са измерени в жилищата на здрави хора.


Опасни концентрации....

За много от опасните за здравето съединения все още не са изготвени хигиенни норми, а оценката на въздействието им върху човека е трудно.
Ето някои от измерените нива на замърсяване: след ремонт и обзавеждане на жилище с нови мебели и замърсяване с цигарен дим, концентрацията на бензол е до 15.2 ПДК, на етилбензол – 43 ПДК, на стирол – до 68 ПДК, ма нафталин – до 5 ПДК, на толуол – до 1.6 ПДК. Концентрацията на формалдехид в дом с нови мебели от ДСП е до 170 μg/m3, докато в екологично чист дом той е само 1 μg/m3.
Веществата от групата на кетоните (органични съединения), също са много опасни за вдишване. Концентрацията на ацетоните достига до 11.6 ПДК в жилище с нови мебели. Нивото на ацетофенола се увеличава до 15 ПДК при работа на битови озонатори. Може би ще ви е интересно да научите, че нивото на замърсяване в стая с нов линолеум се равнява на това, което е измерено на оживено кръстовище с интензивно автомобилно движение.
Все още има какво да се желае за качеството на строителните и облицовъчни материали. Усъвършенстването им трябва да доведе до липса на мирис и вредни летливи вещества. От друга страна те не бива да стимулират развитието на микрофлора; да не натрупват върху повърхностите си статично електричество и по никакъв начин да не влошават микроклимата в помещенията.

Основното, което може да направи всеки от нас на този етап, е да се погрижи в жилището му постоянно да постъпва свеж въздух и съответно застоялият да бъде отвеждан навън.

Компилирани статии от нета...

Браво за компилацията, всичко на едно място.

От доста време имам проблеми с мухала и влагата в банята. Използвах различни препарати, но те имаха само временен ефект. Един приятел ме посъветва да си купя по-мощен вентилатор, като според него той може да спаси положението. Спрях се на този модел http://www.praktiker.bg/bg/Fan/%D0%92%D ... 0/p/448429 , вие какво мислите? Дали това е добро решение?

Вентилатора е чудесен, но виж нормалната тяга на въздуховода дали е добра? Току що завърших една баня в панелно строителство 60 те години с два въздуховода. Единият е бил за собствен вентилатор, а другия за общ на покрива или по точно в подпокривното пространство. Тези общите не работят от години и са изкормени, но така или иначе въздуховода съществува. Така банята ще има два вентилатора, обаче...Обаче за щастие на клиента единия въздуховод е запушен с керамзит когато са ремонтирали мангалите покрива, но под неговата дупка. Така долните два етажа са без тази допълнителна вентилация , но при него я има. Виж при теб да няма подобни елементи на запушване. Би трябвало като поднесеш запалена цигара димът да се самозасмуква на горе. Друго важно нещо е вратата ти да има отвори така че вентилатора да има от къде да засмуква свеж въздух, и да се държи леко открехната при неизползване на банята.

1. Трябва да отстраниш всичкия мухал - има препарати за това. Миришат гадно на хлор но ще изтърпиш.
2. Проветрение - Малък/голям вентилатор, но трябва го да оставяш достатъчно време да изкара влагата.
3. Отопление - Банята трябва да е топла. Това значително намалява конденза.

Аз живея в къща и над банята ми няма нищо - само вентилиран покрив. На тавана на банята съм залепил фибран 2 см. Което хем ми помогна да го изравня, хем осигури изолация на студения таван. Плочките са до тавана. Кондез след къпане има, но никога на тавана. Само по плочките а там мухал не се появява (поне при мен).

Е, вярно е че я отоплявам малко, но винаги след къпане отварям прозореца. През зимата (заради по-сухия въздух) банята изсъхва напълно за около 20 минути.

Страхотни сте. Благодаря ви за полезните съвети. ArturDent, моята баня няма прозорец.

Моята баня е 1,50Х1 метра.Имам голям прозорец 60Х60 см, който е винаги отворен/притворен, дори и в най-големия студ.Никога не съм имал мухъл.Банята изсъхва много бързо, както казва АРТЪР.

_________________
Заклет фен на група АРИЯ и работата с дърво.