Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

На пръв поглед смяната на дограмата изглежда лесен процес, а монтажът на дограма в новоизградена сграда още по-лесно.


Практиката обаче показва, че неглижирането на процеса отваря вратата за много бъдещи проблеми. Духане от дограмата, конденз, големи сметки за отопление, парников ефект, запарен въздух, течове покрай дограмите и т.н. Доказателство за това са хилядите теми по форумите включително и в този.

За да не се налага да създавате своя собствена тема за решаване на проблем с дограмата в бъдеще, създавам тази тема, в която да маркираме стъпките по които трябва да минете, за да избегнете подводните камъни.

За всяка стъпка, има създадена отделна тема. Ако все още няма, ще бъде създадена. Започвам да маркирам, като не претендирам за изчерпателност. Ако имате предложения за добавяне на стъпки моля споделете ги в тази тема.

1. избор на критерии за топлоизолация
2. избор на критерии за въздухоплътност
3. избор на критерии за шумоизолация
4. избор на критерии за пропускане на слънчева светлина
5. избор на стъклопакет
6. избор на профил
7. запитване към фирми за оферти
8. избор на оферта
9. ако няма оферта която да отговаря на бюджета ни, се връщаме на точка 1 и правим компромис с някой от критериите

Ще допълвам по късно защото трябва да тръгвам. През това време и вие пишете своите предложения за да ги обсъдим.

Тани се забави доста, затова ще се опитам да вкарам малко разсъждения.

Като начало, всеки при посещение на търговец на прозорци се е сблъсквал с едни сложни терминологии за коефиценти на топлопроводимост, с които търговеца засипва потенциалния си клиент. Търговецът най често не е напълно наясно, но си има назубрена рецитация, която да звучи научно и да шашка клиента. Все пак похвално - преди време основната мантра на търговците беше броя на камерите, сега вече боравят с коефициенти. Но все пак е разбираемо - за търговеца е важно да си продаде стоката, а за клиента е важно да бъде качествено убеден/излъган
В резултат клиента не разбира кой знае колко кое точно какво е, и затова започва да вярва че всяка десета или стотна по нисък коефициент е едва ли не от жизненоважно значение.

Да, това несъмнено е важно. Но кое колко точно оказва влияние комплексно ? Профил ? Стъклопакет ? Кое е по важно ?

Следната формула за изчисление на коефициента на топлопреминаване на прозорците дава отговор на този въпрос.





Където :
Ug = коефициент на топлопреминаване на остъкляването
Uf = коефициент на топлопреминаване на рамката
Ψg = линеен коефициент на топлопреминаване на изолираното остъкляване на ръба на уплътнението
Ag = площ на стъклото
Af = област на рамката
Aw = Ag + Af
lg = дължина на вътрешния ръб на рамката профил
(или видима периферията на стъкления лист)

Обяснението е малко на развален български, малко кофти е преведено, но мисля че става ясно.
Взех го от българската секция на сайта на Инаутик. Ако бях опитал да го обясня, може би щеше да звучи по неразбираемо.

И вече всеки, който поне малко е внимавал в час по математика може да разбере, че въпросният коефициент на топлопреминаване на прозореца не е някакво магическо число, не е константа както се опитва да го убеди търговеца, а е функция освен от коефициентите на профилите и стъклопакета , също така и от размерите и площа на конкретните прозорци.

Към какъв коефициент трябва да се стремим ?
Не съм запознат с нормативната база в България. Ще се радвам някой да сподели.

В Германия това е уредено чрез EnEV - регламент за пестене на енергия.
Към момента максимално допустимата стойност за прозорци е 1,3. Реално почти всички съвременни системи за прозорци са доста под този коефициент.

Когато става дума за пасивни къщи, думата има Института по пасивни къщи в Дармщат. За пасивни къщи там са определили за минимум 0,8. Което е постижимо само при използване на върховите системи на всеки производител. Институтът сертифицира кои системи профили са годни за прилагане в пасивни къщи.


След като знаем какви норми се прилагат, и как да си изчислим топлопреминаването на прозорците трябва да си сметнем докъде е разумно да инвестираме. Това зависи от самата сграда, за която са прозорците. За целта е добре да знаем и порядъка на коефициента на топлопреминаване на самата сграда. Логично е - ако имаме стара сграда зидана с камък или плътни единички, като че ли няма здрав смисъл да поръчваме топ прозорци. Но ако ще я изолираме с 15см ЕРS - задължително трябва да поръчаме и адекватни прозорци, за да е смислена цялата инвестиция.

Информация за топлопроводимостта на различните материали в интернет има достатъчно. Всеки може да си направи изводите.

Но все пак трябва да се вземе предвид, че прозорците спадат към недвижимостта. След като веднъж са поръчани и монтирани нямат почти никаква стойност за вторично реализиране. Нормалният им срок за експлоатация е 20-30-40 години. И докато преди 20 години 60мм профили със стъклопакет от две обикновени стъкла беше върха на сладоледа, в момента 92мм профили и стъклопакет от три стъкла, две от които изолационни е стандартна комбинация.

Така че не е лошо да се гледа и малко в переспектива, когато ще се дават така или иначе не малко пари.

Следващият генерален въпрос е от какъв материал за бъдат новите прозорци.

Основните материали, от които в момента могат да се изработят прозорци са:

- Алуминий
- ПВЦ
- Дърво
- Дърво - Алуминий

Всеки материал си има и предимства и недостатъци.

Ще се опитам да ги разгледам през призмата на българското предлагане, въпреки че съм се откъснал отдавна.

Алуминият е перфектен конструктивен материал, лесно се обратва, сравнително лек е, лесно се боядисва във всякакви цветове. Проблемът е, че е добър проводник на топлина. Затова външната и вътрешната част на профилите за прозорци са разделени с полиамид. Съответно топлопроводимостта се определя от широчината на полиамида. Това се нарича прекъснат термомост, в България е добило гражданственост понятието - "със термомост" - което всъщност означава точно обратното

Недостатъкът на профилите, предлагани в България е че са максимално олекотени, за да може да се постигне добра цена. Основните производители са гръцки, турски и български фирми. Предлаганите от тях материали нямат нищо общо с материалите за прозорци, които се ползват в Европа. Също така, начинът на сглобяване на тези профили е съвсем примитивен, за да могат да се изработват със съвсем елементарна екипировка. Минималната инвестиция за производство на прозорци от такива профили не надхвърля трицифрена сума.
В интерес на истината, някои от производителите на алуминиеви профили предлагани в България присъстват и на германския пазар. ( терминът "присъстват" най точно отразява положението ) Но предлаганите от тях профили в Германия се различават "малко" от масовите профили в България.

Въпреки всичко, дори и най добрите системи коефициентът на алуминиевите профили с прекъснат термомост е от порядъка на 1,5 - 1,7 което ги прави подходящи в момента за промишлени сгради, търговски центрове и други сгради от подобен тип, но не и за жилищни помещения.

Цената на наистина адекватен алуминиев прозорец надхвърля няколко пъти цената на аналогичен от ПВЦ.


Пластмасовите прозорци в момента са най смислени от към функционалност/ цена. Има известни съмнения в тяхната екологичност, но към момента, а и в обозримо бъдеще ще са най предпочитаният материал за прозорци. Технологията на производство на профилите е такава, че позволява почти без ограничения всякакви конструктивни решения. Поради това всички системи ползват съвременен обков и са конструирани адекватно. Профилите предлагани в България в голямата си част са производство на водещи европейски фирми, а участващите в пазара български и турски производители донякъде следват тенденциите. Производството на ПВЦ прозорци изисква минимум петцифрена инвестиция, което в голяма степен изхвърля от пазара случайни играчи.

В интерес на истината съм виждал в България "креативни" хора, които са си направили саморъчни приспособления за производство на ПВЦ прозорци...

ПВЦ профилите са лош проводник на топлина, но пък нямат добра статика и се налага в тях да се вграждат метални усилители. Тъй като те остават невидими в крайния продукт, има волности в тяхното влагане. Или не се влагат изобщо в случаи, когато е наложително, или масовият случай е да се влагат по тънкостенни от необходимите. А когато статиката изисква да се вложат допълнителни усилващи профили - този момент тотално и съвсем масово се пропуска.
Също така повечето производители прехвълят допустимите размери на прозорците,къде от незнание, къде от желание да направят конкурентна цена.

Недостатък на ПВЦ профилите е тяхното голямо температурно разширение, и склонноста им да се усукват лесно, дори и при армиране с правилните метални усилители.

Браво SEMPER, много добре си ги обяснил нещата. Аз обаче искам да ме ориентираш, към конкретна Марка ПВЦ профил, че ще трябва да сменям дограмата на хола. Търся естествено златната среда , да не е нещо от най-евтините, но да не е и прекалено скъпо и другото да се хвърлям ли на 3 стъклопакет, че има тераса, която ще се остъклява с нещо евтинджак по програмите за саниране Апартамента е тухлен, сравнително топъл, както казах в момента се санира с 10 см, а и в Благоевград зимите са по-меки.

И не очаквайте адекватен съвет от търговците - 90% продават алуминиев профил като изтъкват, че е с термомост като голям плюс.
Явно им звучи добре така - все пак не е прост профил без термомост

Благодаря ти SEMPER, Все отнякъде трябваше да почнем. Това моето в първите постове беше по-скоро нахвърляни термини отколкото някакви стъпки.
Идея си нямам кое трябва да е първо кое след него.
Сега като започна, ще мога да отделя няколко теми, в които да обсъждаме подробностите.

_________________
"...с правописа под вежди се гледаме строго
и боря се с него , доколкото мога."
...ъъ и с компютъра съм така
0 8 9 9 1 4 8 4 3 7

Благодарим, за информацията!

Споделете, моля, допустимите размери за стъклопакет и размери на рамката (за по популярните модели профили )


Може би трябва да се добавят потивовзломни и защитни свойства на дограмата. Предполагам - важен критерии за хората търсещи дограма за къща или живеещи на ниски етажи в блокове. Важни и против вандализъм. Или просто от силен вятър и вдигнати от него дребни предмети, или градушки - особено ако дограмата е със значителна площ и монтирана на "периферията на строителната конструкция" (- остъклени тераси например).

Hursa, ограничението за дължина на каса в прозоречен елемент е продиктувано от линейните разширения. Всеки производител го дава в техническата документация, но порядъка е следния - за бели профили 4,20 - 4,50 , за цветни 3,20 - 3,40. Tова за профили с армировка, за профили без метал -Генео и подобни - не знам точно.

При необходимост от по голяма дължина - трябва да се куплират няколко отделни прозоречни рамки.

За размер на стъклопакет, ограниченията са дотолкова, доколкото да се ползват стъкла с правилна дебелина, и достатъчно разстояние между стъклата. Производителите на стъклопакети би трябвало да ги знаят и да ги спазват. Аз не се чувствам компетентен по тема за стъклопакети. Имам опит с работа със стъкла, но точно с производство на стъклопакети съм се занимавал твърде кратко и много отдавна.
Само за пример - от практика - стъклопакет с размери 3,15/2,15 пристига изработен от две 8мм и едно 6мм стъкла.

Ако голям стъклопакет се произведе от тънки стъкла - стъклата по средата на стъклопакета се слепват и дотам с изолационните му свойства. Но понеже по тънкото стъкло е по евтино,
случвало ми се е в България да видя надуване на стъклопакети с компресор. Помага, но не за дълго....

pgt, конкретна марка няма да ти препоръчам, а ще те насоча към критерии за избор.