Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Предполагам, че темата е за дискусии?
- мисля, че това не е съвсем вярно.
Имам въпрос към знаещите - защо стъклото с нискоемисионното покритие се монтира така, че да бъде на вътрешното стъкло от към помещението (с покритието "обърнато" към другото стъкло), а не е на външното стъкло (и пак с покритието "обърнато" към другото стъкло)?

Преди десетина години си поръчах прозорец с К стъкло. Като го монтираха, майсторите ми обясняваха как това стъкло се отличавало от обикновеното по това, че имало някакъв оттенък и ми демонстрираха. Ей, бога ми, дзверих се, дзверих се, ама аз разлика не видях. То май и те не виждаха, само се правеха. Тъй като изпитвах някакви съмнения дали не са ми пробутали обикновено, потърсих методи за проверка. Има един със запалка за цигари. Светва се близо до стъклото по тъмно и се наблюдават четирите отражения на пламъка. При К стъклото единият трябвало да е с по-различен цвят, не помня вече какъв точно. Е, при мене всички бяха еднакви. После прочетох, че и това не било гаранция. С омметър можело да се измери проводимостта на отражателния слой, но само ако стъклото още не е сложено в стъклопакета, щото се пада от вътрешната страна. Значи и това не върши работа. Та въпросът ми е има ли някакъв надежден практичен начин да се определи дали стъклото е К стъкло?

Днес, до колкото знам, има доста "модели" нискоемисионни стъкла, но за всички дават понижена светопропускливост, макар и с малко. Това означава, покритието влияе на излъчването и във видимата област на спектъра. Затова предполагам, че при "теста" със запалката трябва да се види нискоемисионното покритие. (Особено при по-старите "модели".) Опитайте нощем - за да е тъмен фона, с угасено осветление - за да не пречат други светлинни източници и гледайте под ъгъл спрямо стъклото - така отразеното от слоя трябва да е по-видимо, относителната му "дебелина" е по-голяма.
По друг начин, би трябвало да може да се провери в сравнение - ако имате стъклопакет без нискоемисионно стъкло. Когато е доста студено на вън, ако вътре в помещенията, където са двете дограми поддържате приблизително еднаква температура, по добре ако е по-висока, би трябвало да може да се измери с контактен термометър или дори просто с ръка - повърхността на вътрешното стъкло на пакета с нискоемисионно стъкло трябва да е чувствително по топла. Освен, ако стъклото с нискоемисионното покритие по-погрешка не е монтирано с покритието обърнато към помещението - тогава това стъкло ще е чувствително по-студено и върху него ще се отлага повече конденз - в сравнение със стъклопакета без нискоемисионно стъкло.

Аз съм заложил на 4 сезона и съм доволен, зимата вътрешното стъкло е чувствително по-топло, лятото се чувства, че не минава толкова топлина като напече. Изложението ми е такова, че зимата пече под голям ъгъл следобед и не губя почти нищо, че спирам топлината от Слънцето.

Хмм.. , това е напълно нова информация за мен и не мога да си я обясня. Би ли пояснил кои физични закони причиняват това явление? Би трябвало, както и да е обърнат стъклопакета с нискоемисионно стъкло, пак да има по-добри качества от обикновен стъклопакет.

За посоката на монтажа имам някакви подозрения, но може и да греша. Предполагам, че при нанасянето на слоя върху стъклото, то той става матов отвън, но от към стъклото си е гладък и отразява инфрачервените лъчи по-добре. Същия ефект се получава, когато стъкло се боядиса с матова боя. От боядисаната страна слоя си остава матов, но от страната на стъклото се получава огледален ефект и спокойно се оглеждаш като в огледало.

Стъклото е много добър поглътител за лъчите с дължина на вълната над 5000 нм, за тези лъчи то не е прозрачно, а е "черно" (с много добра поглъщаща способност) - дори, ако е много тънко (например, като стъклото на ел крушката с нажежаема жичка). Поради това, че телата в стаята, дори отоплителните тела са с относително доста ниска температура (например максимума на излъчване на човешкото тяло - 36 гр, е с дължина на вълната малко над 9000 нм и основното количество енергия се излъчва в не много широка област от дължини около този максимум), практически стъклото е непрозрачно за инфрачервеното излъчване от помещението в посока на стъклото. И тъй като е добър поглътител - то поглъща много голяма част от "инфрачервената енергия" попадаща върху него от страна на помещението, а малка част се отразява. Нискоемисионното покритие - обратно, поглъща много малка част от попадналото излъчване от инфрачервената област на спектъра, а голямата част - отразява. По закона на Кирхоф за излъчването – колкото едно вещество притежава по-голяма поглъщаща способност по отношение на ел магнитните вълни с определена дължина на вълната, толкова излъчващата му способност е по-голяма по отношение на ел магнитните вълни със същата дължина на вълната. И обратно - колкото по-добре отразява лъчи с определена дължина на вълната, толкова по слабо излъчва - лъчи с тази дължина.
Т. е. това нискоемисионно покритие - не позволява на повърхността, на която е нанесено да излъчва - в случая в дълговълновата област на инфрачервения спектър (затова се нарича "нискоемисионно").
Т. е. инфрачервената енергия попада на стъклото, поглъща се, повишава му се температурата (по правилно е да се каже - превръща се във вътрешна енергия - температурата може и да не се променя, дори може да се понижава). Ако е стъкло без такова покритие (не е задължително да е стъкло, а всяко тяло с добра поглъщаща способност за тези дължини на вълната), то излъчва с двете си повърхности (с всичките си "свободни" повърхности). А това означава, че излъчва към другото стъкло, там процеса се повтаря и съответно от външната повърхност на външното стъкло - топлинната енергия се излъчва във "външното" пространство.
Ако стъклото е с нискоемисионно покритие на повърхността обърната към "вътрешността" на стъклопакета - съответно тази повърхност излъчва много слабо към другото стъкло, респективно отразява излъченото (връща го на излъчващото стъкло). Т. е. лъчистия топлообмен между двете стъкла е силно ограничен. (Но остава конвективния топлообмен и той става по интензивен, тъй като вътрешното стъкло става по-топло, а външното стъкло по-студено - което компенсира в малка степен загубения лъчист топлообмен между двете стъкла.)
Ако обаче, не е монтирано "правилно" нискоемисионното стъкло - например вътрешното стъкло с нискоемисионното покритие обърнато към помещението - излъченото от помещението в посока към прозореца ще се отразява (в голяма степен). Т. е. стъклото ще поглъща много малка част от тази енергия - съответно ще остане доста по-студено (ще се затопля основно от това, което поема при конвективния топлообмен, от въздуха в помещението). Общо загубите през така направения стъклопакет пак ще са по-малки по сравнение със стъклопакет с две "обикновени" стъкла. Но ще бъдат малко по-големи в сравнение със стъклопакет с "правилно" монтирано нискоемисионно стъкло (според мен) - тъй като конвективния топлообмен на вътрешната повърхност е значително по-интензивен отколкото между стъклата.
Ако външната повърхност на външното стъкло е с нискоемисионното покритие - тогава стъклопакета много по-слабо ще излъчва към околното пространство. Т. е. външното стъкло ще остане по-топло в сравнение със стъклопакет "бяло/бяло". Загубите, като цяло - пак ще са по-малки в сравнение със стъклопакет от две обикновени стъкла, но по-големи в сравнение с варианта - нискоемисионното покритие на вътрешното стъкло обърнато към помещението – тъй като външния конвективен топлообмен обикновено е още по-интензивен – обтичане на сградата от въздушни течения, вятър, дъжд и т. н.
ПС При "правилен" монтаж на нискоемисионното стъкло, може да се каже, че то "връща" излъченото към него инфрачервено лъчение - това се получава на практика. Но в действителност нискоемисионното покритие прави стъклото - едностранно добър поглътител/излъчвател по отношение на дълговълновото инфрачервено излъчване - тази страна, без покритието. Т. е. с тази страна - то добре поглъща и съответно, така да се каже, излъчва обратно към помещението погълнатото (при "правилно" събран стъклопакет).