Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Не намерих подходящо място да го покажа. Случайно го открих докато ровех из хамбара. Изкефих се максимално. Има си и гърловина за пиене.

Бах мам... толкова ли съм одъртял. че ги помня. И не само ги помня ами и много пъти са ме карали да ги наливам.
По нашия край на това му викат БЪКЕЛ. Ползвал се е не само за носене на вода но за вино дори и за мляко. Класика в жанра е цицката за пиене да е от гилза. Но много цънцари по вашия край дънцето не е отрязано. Решили са че трябва да пуска по по малко. Иначе трябва да е отрязано и с чеп на връвчица да се не губи. И в место с металната халка за закачване има и с кожени ремъци. С тях се закачва на самара. По един от двете страни за баланс. Сега да не вземеш да ме питаш що е това самар.

Явно е истина,щото и аз го помня този съд. По жътва(а тогава жънеха със сърп и паламарка) ме пращаха да го пълня и стоеше на сянка под ореха за да е студена,ех.....как бързо отмина времето

_________________
"Няма такова нещо като свободна преса журналистите сме интелектуални проститутки" Джон Суейтън редактор от Ню Йорк Таймс

И по нашия край е бъкел и аз го имам ,остана ми от дядо.Стоеше винаги накачен на каруцата,без него не тръгваше.



Като тракторист го взимах с мен на нивата.Сутрин го пълнех със вода от един сондаж със ръчна помпа която дърпаше ледена вода ,оставях го до някое дърво и го покривах с трева,до вечерта водата беше студена в него.
Все се каня да го реставрирам и все не стигам до него.Ей така да остане като спомен за деца и внуци

_________________
От наръчника на младия майстор: Когато вече нищо друго не помага, седни и прочети инструкциите.

По наше село бяха с повече, но с по-къси дъги. Но това беше много отдавна. Хита беше каруца тек /с една К.С./ и бъчонка върху слама, покрита със мокра трева или сено. Трудно се докопваше тая работа, голям кеф, пълниш бъчонката и караш на къра. Кефа да видиш уморените потни хорица как пият студена водица е огромен. Да не забравям, че ти поверяваха ППС , отговорна работа!

Имах идея да го реновирам и да го завещая на поколенията и вече бях приготвил трансформаторно масло когато сестрата го виде и ми го сви. Реши, че е чудна саксия и щяла да си го лакирва. То човек да не си намери нещо. И газената ламба ми сви и ветроупорния фенер. И една "нямска" кошница както и викаше баба ми на времето. Това е плитка кошница с две дръжки от горе.

По нашия край бъкел и бъклица е едно и също нещо.


Намерих и кросно и други части от стан. Има и колело от чакрък, но останалото са го изяли дървоядите.

Бъклица викат като на това последното. А бъкел на тези големите.
За малко години света се преобрази и много неща бяха забравени на бързо. Сега гледат кратуни ама за украса но малко знаят че се ползваха и те носене на вода.

Бъклица е това на снимката, бъкел по нашо се прави като буре, с дъги.

По нашия край му викаха бъклица и представляваше ето това:








Вероятно съ прекалено малък, защото и на двете ми села ползваха алуминиева манерка или стъклена дамаджана за носене на вода на къра,

Освен за носене на вода,баба ги ползваше като кухненски сервиз.Бяха накачени на една дъска на стената и в тях имаше брашно,сол, червен пипер,натрошена чубрица,ориз.В една метални вилици и лъжици,а в друга дървени лъжици,и моята беше там.Най- ми беше сладко със дървена лъжица да ям.

_________________
От наръчника на младия майстор: Когато вече нищо друго не помага, седни и прочети инструкциите.