Море, с мърша и баба знае
Да ви споделя една моя лесна и с поле за импровизации рецепта за постна(ама не съвсем) запеканка. Правя я есен, като прибера тиквите.
От по-зелените, дето няма да узреят и нямат още сладка жилка една по-дребна или парче от по-едра,
лук - няколко по-едри глави или десетина по-дребни,
картофи - както лука,
1-2 пипера или камби,
ако има няколко пресни гъбки,
няколко яйца,
бучка сиренце,
малко мляко
Изчистените тиква, картофи и лук в тенджера с решетка на пара да поомекнат, но не да са сварени. Изсипвам ги в омаслена тава за печене, грубо намачквам, разбърквам, посолявам и заливам с водата в тенджерата и в загрята фурна да се позапекат и доуврат.
През това време нарязвам пипера/камбите на ивички или кръгчета по желание, нарязвам и гъбките ако ги има на парчета.
Яйцата, сиренето и млякото намачквам и разбърквам в съдче.
Вадя тавата и слагам заливката, разбърквам и отгоре нареждам кръгчетата/ивиците пипер или камби, като леко ги притискам да не са на сухо.
Пак във фурната и запичате до желан от Вас цвят и консистенция. При сервирането може да се настърже кашкавал.
И както казах, в зависимост от наличните продукти и вкусове, има поле за импровизации.
Добре върви с бира, розе, бяло.
За лек обяд/вечеря или както казват италианците за "primo piato", като разядка преди сериозните блюда на Стив или Велин.