Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

темата с историите на Никола Крумов ми наппомни за Щрунц и тъй като вече трудно се намират историите му предлагам да ги съберем тук и да се посмеем :

Урок по салса

Като бъдещ кръстник трябваше да мога да водя хоро. А моето хоро се изразява в грациозно газене по мазолите на застаряващи сватбарки, окъпани в духи, с което се пръскат по специални случаи ( за първи път на поклонението на портрета на Брежнев по случай едноимената кончина). Настъпаната застаряваща сватбарка има странното свойство да си промени лицето до неузнаваемост, да зяпне като за пародонтозно дефиле и да увековечи болката си от това, че си я настъпал с обърсване на гранясалото си червило по току що излезлия от химическо чистене ти костюм.

Тази последователност от действия и церемониалното гълчащо префърцунено и сърдито гледане изпод вежди изрисувани като от майстор на саркофази през цялата сватба те кара да се замислиш относно танцуването на хоро. Ще трябва да се научи. Хорото му с хоро.

Читалище "Маяковски". Качих стъпалата плахо, с изражение на хемороидопритежател пред военна комисия. Видях разписание "Танцова група - всеки четвъртък от 19:30". Тук ще ме научат на хоро. Отидох и си платих за едно посещение. Като ограничих диалога максимално излязох и зачаках четвъртъка. Мен четвъртъка не ме плаши. Но танцовата - определено. Дали нямаше да ми се подиграват или просто щяха да ме замерят с камъни заради некадърността ми? Или можеше да получа доживотен договор за ролята на дърво в детски спектакъл ?

Четвъртък. Ден като ден. Свърши. 18:50. Аз там.

Надпис на вратата. "Гостуващ репетитор - Хосе Мартинес, Куба" Това ме учуди, но знам ли? Може и кубинците да са фенове на нашия фолклор и танци.
Съблякох се по моряшка фанелка тип юнашка, 3/4-и шорти и маратонки Ромика. Наредих се най-отзад. Дойде Хосето и някакъв преводач. Представи го и каза, че е прочут танцьор на салса. Е, дано и нашите танци да ги умее.
Било група за напреднали. Нямаше връщане. Ще тропам ако ще и ...абе ще тропам.

Подготвят музиката. Казаха коя фигура ще правят. Странно, имаше испанско име. Всички се наредиха. И аз Петко с мъжете.

Пуснаха я..."Суавементе.....беса ме....суавементе..."
Това беше салса?!
Реших да не правя сеир и почнах и аз да повтарям стъпките.
Ако бях повърнал върху Хосето или ако бях си събул гащите и питам дали не намират прилика долу с Фидел Кастро като малък може би нямаше да направя такова впечатление.

Всички ме изгледаха с пренебрежение, граничещо с адско такова.
Хосе ги успокои, дойде, усмихна ми се, потупа ме по гърба и ме окуражи с "Вива ла револусион!", на който му изкърцах "И аз твойта!"

След това обясни, че ще се танцува по двойки. И все едно отиде до склада със стари моми от агенции за запознанства и ми зачисли онази, чиято плът е виждала секс по-рядко от колкото ХХ век Халеевата комета. Това беше див родопски трол с трудно откриваеми първични полови белези, ако не броим гърдите. Те бяха огромни. Те караха тялото й да се накланя напред и само изпружените назад ръце ( по около 35 кг едната) успяваха да я запазят права.

"Суавементе...беса ме..."
Вихъра на танца. За едни вихър, а за мен и глътка въздух би ми свършила работа. Тя ме залепи на себе си като Абтроник на корем, за контактен гел използваше собственото си изпотяване, а за да не се изсуля на земята притискаше главата ми на рамото си. Деколтето й беше с размери на масичка, достатъчна за средно добри бриджори.

"Суавементе....беса ме". Стъпките не ме интересуваха. Аз не стъпвах. Но не окрилен, а залепен. За малко ме изпусна. Аз се спънах и забих лице в деколтето й. Чу се едно "шляп" от мокрото лице в мокрите гърди. После се чу още едно шляп от мократа й ръка в мокрото ми лице.

Хосе спря музиката и дойде да я укроти. Мен ме изкараха изпод столовете за кибици. Отдалечиха ни в различни ъгли, дадоха ни наставления, махаха ни с кърпа в лицето, дадоха ни вода да се нажабурим и да я изплюем в кофа и пак ни върнаха на дансинга. Леко накуцвах, но аз ще се науча да танцувам. Четеше се в очите ми.

- И този път без своеволия, младежо - измомоти партньорката ми и отново ме сгъна през кръста.

"Суавементе....беса ме..."
Очите ми кръвясаха. Тя ме стиска. Нямам въздух. Изпълзях се от нея, но се подхлъзнах и ...шляп. Мокрото ми лице в мокрите й гърди. Шляп! Мокрото й круше в челюстта ми. Отново се сурнах между столовете за кибици. Минута несвяст и после пак наставления, бърсане с кърпи, жабурене и плюене в кофа. Преди да се прегърнем пак стиснахме ръце. Феър плей.


"Суавементе.....беса ме..."
Отново ме смачка с лекотата на сумо борец оригами.
Ще оцелея.
Бях като Матросов пред дулото на картечницата. Ще я изтърпя, но на сватбата хоро ще играя. Имах кауза
Тя ме върти някак си. Аз я блъскам с юмруци в корема за да ме пусне. Тя не усеща. Иска да ме омаломощи. Тактик е. Привидно се примирих. Дори изсъсках комплимент за прическата й. Тя отпусна хватката си и ме ритна гальовно в слабините. Причерня ми и се срутих. Падайки....шляп...забих нос в деколтето й. Мокрото. Тя замахна отново събрала силата на два вола, но аз се наведох. Телесата, представляващи ръка, просвистяха над главата ми. Подскочих после и й стоварих удар tet-a-tet. Приземих се, падайки на гърба си и не посмях да стана. Тя се олюля и се стовари почти върху ми. Това почти ми костваше три претъркулвания. Чу се тласък. Теракота се пукна. Теракота, който беше под паркета на залата, който се разхвърча на трески.

"Суавементе....беса ме..."

Хосе се разбесня. Всички ме гледаха гневно. И тръгнаха към мен със свити юмруци. Като от клипа на Майкъл Джексън дето вампирясваха.
Хосе се разпсува. През дума крещеше "кохонес". Не знам какво означава, но не останах да разбера. Кохонес или няма да го кохонес, това не беше въпроса. Петите ми ме удряха в гърба. Една отдалечаваща се мила картинка на моряшка фанелка.


На следващия ден си занесох костюма на химическо чистене.
Казах да не се престарават. Сватбата е след седмица. Дано не пускат там "Суавементе....беса ме...". Явно пак ще го нося след нея.

Copyright: Strunz

Киргизка смазка, гласова поща и Гогата за капак...

Ние с Гогата сме експериментатори. Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейния обаче. Дори обичам да го потискам като перефразирам една култова фраза на Еминем от "Bleed, bitch, bleed!" на "Бледней, пич, бледней!". Казах му :

- Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка.

- Като д-р Уотсън за Холмс?

- Не, като икономката му.

- Като Годжи за Слави?

- Хм...по-скоро Ванката

- Добре де, кажи за какво става дума

- Виж сега! Ние с теб като сме правили секс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти пък да видим какво е. А?

- Е, добре, а аз какво да правя?

- Ти вземи лубрикантите, а аз ще се погрижа за момиче!!

...

След 3 часа

...

- Гога, момичето е в другата стая...50 лв на час...направо я сложих в леглото да легне и да ни чака...Аз ще съм първи...Абе каква е тази кофа?!?!

- Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той на времето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той.

- Една кофа ли е малко?!?

- Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами....мажи се...

- Ще взема да се намажа целия...струва ми се секси

Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от Пришълеца или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После й казах, че е лубрикант и да застане стойка партер. Успокоих я, че лубриканта е толкова добър, че нито любовна игра нито нищо трябва. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал "Кънки с остър връх". Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва!!!!

- Ехо? Госпожице?

Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че не бих я търсил ако не трябваше да я връщаме и всеки час не ни струваше още 50 лв.

Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходела, а се е плъзнала на някъде. Тръгнах по нея. Грешен ход. В момента, в който стъпих и направих троен аксел. Падайки направих карамбол с няколко ръба в стаята и в устата си усетих вкус на

сол. Ревеше ми се. Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята за да мога да стъпя. Показа се Гогата.

- Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет? А къде е ...?

- Гога, не мога да стана, вним...

ТРАС!!!

Гогата, който преди това се беше съблякъл гол за да не губи време и само мобилния му телефон с вибрираща батерия беше единственото нещо с което не го бе родила майка му, се сгромоляса. Присвих съчувстващо очи...

-Ооох, майна, баси смазката...Ще се претрепем..А? Къде ми е телефона...?

-Ще звънна от моя и ще разберем..

Доплувах някакси до нощното шкафче и го набрах..чу се съъъъвсем глухо..А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката е улеснила съвсем проникването на телефона...Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха....

Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и припаднала в него. Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и ...

- Майна? Извинявай, но...може ли да те помоля нещо?

- Да, Гога?

- Би ли си изкарал члена от ухото ми?

- Оу, без да искам, смазката...просто..извинявай...

- Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая...тази гласова поща..

Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги люснах. Действаха. Смазката е на биооснова и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестила и се обадих на фирмата й да я приеберат. Когато се свести ме изгледа с такива очи като кончето на другоселеца след като

си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк: - И внимавайте да не ритнете коф....

ТРЯС...

Понесоха се двамата по стъпалата.

Чу се тътен

Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акoстирали.

Представям си какво им е.

А ние двамата с Гогата си пием кафе.

Copyright: Strunz

Прасето Гошо

Помните ли кога ви разказвах за Гогата и за киргизката смазка? Сега ще ви разкажа за уникалното му пиянство
Гогата обича да пие заедно с Хъри Бинокъла. Хъри е строго късоглед хайванин и цяло Игнатиево му вика Бинокъла, защото като си сложи очилата со все субурнайсет диоптъра и очичките му се не видят.

Гогата, като един женен мъж, обича да си прекарва вечерите в хоремага. Това място, където средноселския културтрегер обменя аудио обмен и си фантазира за видео такъв. Освен люпилня на виненки, ринг за редуциране на зъби, корито за реката на ловджийската глупост, копанка за сапунената вода на сексуалните мераци и игнатиевска ла скала , хоремага беше пролога на тази история. Там Гогата и Хъри пият до несвяст, след това пият по още едно за да могат през дъната на празните чаши да се любуват на несвяста си. Това занимание го откри Гогата докато емитираше имитации на неимитируемия поглед на Хъри Бинокъла. Нещо, което последния безобидно приветстваше.

Лошото на Гогата бе, че той се събличаше преди да се прибере у тях. Целият слалом от хоремага до тях биваше маркиран от дрехите му. Не беше нужно Гоговица да е Шерлок за да ватсонира след това от де е минал и чинно ( от там и името й чина Гоговица) да му ги събере за да има льохмана с какво утре да иде на работа.

Вечерта бе вечерска от всякъде. Гогата си свиреше Токата и фуга със сръбски текст и пътьом почна да се разсъблича. Тук антерийка, там риза...На некролога на бай Еньо подпря потник. Едно завалийче от кучешки произход получи колана и доволно го заръба под изоставен ВАЗ.
Цяло Игнатиево беше тъмно. Нямаше улично осветление и имаше големи изкопи. Копаеха за да полагат кабели. Циганите лукаво даваха вахта. А това беше прецедент ( понеже циганинът никога не дава, а взема. На мен ми бяха взели акъла. Още си го търся). Пред всяка къща имаше напреки на рововете по една талпа за да може чиляка да си влиза и излиза ...все пак.

Чисто гол Гогата застана пред къщата на Хъри ( не знайно защо, но пияния е рационален колкото жена в златарски магазин).
Опита се да мине по талпата, но се строполи в рова. От удара заспа. Легнал. Гол. В калта. Само хъркането успокояваше автора на това писание, че леталността е избегната.

Хъри беше тръгнал половин час след Гогата. Не беше платил сметката и Киро Струпея, той и кръчмар, той и м.о.л. на обектна с разрешително за продажба на лимоната, той и лихвар на половината си клиентела, му беше взел за залог очилата. Много добре знаейки, че Хъри без очила е като Москвич в порой без чистачки.

Хъри се дотътри до тях полузрящ и се опита да мине по талпата. Талпата се бе размазала в погледа му като петно без ръбове, довеждайки му асоциации на кравя моч в собственото й мляко. Той реши да лази по нея.

Лазеше бавно, неуверено. И тогава чу онова:
- Нгрххх....Нгрххх....

"Прасето?!" си мислеше Хъри " Прасето е паднало в рова?!"
Погледна и видя нещо розово, което грухтеше долу. ПРАСЕТО!!!
Той не знаеше, че Гогата хърка с грухтене, но и нямаше как да знае.

- Мамито ти и прасе тъпо. Ти друга работа нямаш ли? Да ти .... - тук четири минути Хъри не повтори псувня. "Прасето" долу се размърда.
Прасето Хъриево с ник Гошо му беше голяма ценност и той си трепереше над него. Гошо е много често срещано име за прасе по този, а навярно и по онзи край.
Хъри взе да го вика:
- Гошо, Гошо, Гошо....
- Аз съм, аз съм, аз съм - отвръща "прасето"

Хъри пребледня, не вярваше на очите си.. и пак опита:
- Гошо, Гошо..Гошооо?
- Аз съм, аз съм, АЗ СЪМ БЕ!!! - повиши тон свинята.

Хъри достигна олимпийски бързини в лазенето. Дотътри се до портата и изрева:
- ЖЕНА! ЕЛА ДА ВИДИШ БЕ, ПРАСЕТО Е ПАДНАЛО В РОВА И МИ ГОВОРИ!!!!!ПРАСЕТО ГОВОРИ!!!

Copyright: Strunz

И тия са култови. Лафовете на Щрунц ми звучат познато вероятно е земляк...

Хамсалашка работа. Говорим на различни езици. Имаме различни ценности

Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си има зор момичето да затвори бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка.
Вика ме у тях. Отивам аз, под ръка с чешката затварачка. Уред мечта. Имам го на PDF файл дори. За ценители.
Та влизам аз, а тя с мокра коса.

- Препотила си се от мъкнене на чували с камби?
- Не
- С пиперки?
- Не, къпах се
- Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина - казах го аз с изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър.

Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след еякулация.

Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам "А бурканите?". Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох там. Няма буркани.
Нещо ме майтапи това момиче.

- Виж, ако ще вършим работа, да я вършим - делово отсякох. - Всичко трябва да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим.
- Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам!
- Ми? - гълчалив, но любезен поглед.
- Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета.
- Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си знам, че ..... - тук задърдорих технологии и тънкости, а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм я взел още. При липса на разумен отговор реших да зарежа мисленето...

- Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с един поглед такъв усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не мога и да разбера защо ме гледа така нагло при условие, че не аз съм се препотил, а тя.

- Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си

- Леле, колко си метафоричен. Хм... - усмихна се под незабележим русоляв мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени винаги забелязвам)...ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид...

Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува и трескаво ми разкопча панталоните и гу пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката затварачка!!! Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо - затварачката. Приплака ми се. Изскимтях.

- Убийца! Знаеш ли какво направи? - в погледа ми се четеше омразата на целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под кожата на евреите.

- Какво е това?! - зениците й приличаха на очилцата на Троцки.

Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната покривка на уреда ми се беше нарушила. Никога повече нямаше да бъде същата. Дори в последния си поглед към момичето видях презрителното й мислене към това чешко произведение на изкуството. В очите й се четеше "джаджа", а то е "У Р Е Д" .

Как да й обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот. Какво ?
Толкова сме различни, Господи!

Разкази : Война на световете
Изпратено от Strunz на 29/7/2003 16:50:38

Тук ще ви разкажа за войната на Борко Желев с жените.

Тъй като човек се приема за вселена и е неопознаваем. Затова е и борба от вселенски тип. На световете.

Борко, противно на мненията на повечето мъже, си падаше по кротки жени. Пасивни и кротки в леглото. Онези от типа "мигай поне за да знам, че не си умряла". Борко съдеше от опита си. Опитът на Борко беше най-големия му актив.

Борко беше осиромашал от съдилища и разправии.

Варненски градски съд. Дело 18342/18.02.85 "Мима срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Другарю съдия,
просто така се получи. С Мима се запознахме на танци. Седях и я съжалих горката. Имала отвратителен мъж. Никога не я поглеждал, само я биел. Без да гледа. И я хвърлял. Тя се развела. Аз от любезност я питах що и тя ми рече : ' Как що бе? Първият път мъж ми като ме хвърли от 4-ия етаж нищо не казах щото паднах в един камион и се свестих чак на сметището към Каменар. Ама втория път се издумках на цимента и ми кипна и го зарязах...'
Борбена жена, другарю съдия. Борбена, ама не си знае страстта.
Любим се с нея, простете за израза, а тя крещи:
-Аааааа така! Ох, малей! Дай! Дай! Ураааааа!
Помолих я да млъкне, а тя ме напсува
И пак крещи. Съседите почнаха да свиркат от балконите и да правят забележки.
Запуших й устата с ръка, а тя ме ухапа и пак се разкрещя "Уааа! Кеф, котьоо!"
Срамът у мен растеше с приближаването на момента за свършване.
Запуших й устата с възглавница. Разръфа я. Разхвърчаха се перушини и пак "Ха така! Дий, Боре, дииий"
Огледах се, в неволята видях флакона с полиуретенова пяна до прозореца, абе дето уплътнявах дограмата. И й го изпръсках в устата. Спрях не като свърших, долното свършване, другарю съдия, а като видях, че й излиза полиуретанова пяна от носа. Чак по после свърших.
Не съобразих, че се втвърдява и разширява. Затова й се откачи челюстта и чак Минка, зъболекарката, я отгипсира с машинката......и затова сега ви седи тук с виснала уста, не че й е интересно..."

Съдът отсъди Борковото Жигули барабар с газовото и махащата ръчичка с надпис УСА на Мима.



Варненски градски съд. Дело 20352/12.08.92 " Елисавета срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия,
поради стечения на обстоятелствата в строго нетрезво състояние поисках ръката на Елисавета - Ели. В по на после я разбрах каква сексуална фъртуна е, простете за метафората. Тя не си знае силата. Била е гребкиня. За половин час може да изгребе пловдивския канал с лъжица.
И любим се с нея, простете за израза, господин съдия и първия път само ми надра гърба. Е, разгеле, няколко дни спане по-корем и ми минаха. На понататък любезно я бях помолил да намали страстта си. Не ме послуша, господин съдия. Значи, върху нея съм и се любим, пак простете, и ме хванала за задницата ми и опъва. Мен ме боли и скимтя, а тя опъва. Обърнах го на просия, а тя възбудена, сумти и ме блъска в себе си. Да, ама по едно време изревах с всичка сила щото усетих разпаряне. Дойде линейка и в по на после в болницата ме шиха. Разпореното - от ректума до 8-ми прешлен. 32 шева по гръбнака и английски ластик на ректума. 6 месеца не си дойдох на себе си.
Кога ми зарастна всичко и настана време пак да се любим, простете отново за израза , бях взел мерки - развинтих винтовете на етажерката и само я подпрях на тях. Сложих ютията там и премерих да е точно над главата й. Вързах винтчетата за канапец, другия край около китката ми и така чак легнах да се любим, простете за израза. По някое време страстта й расте, лапите й челични ( сещате ли се, господин съдия, както казва Ботев) около шията ми и ме души, души ме и пъшка, молих я да спре, а тя не спира. С около напръстник кислород в дробовете и кофа кръв в очите, с последни сили дръпнах канапа. Първо усетих въздуха обратно в дробовете ми, чак в по на после прочетох "Сделано в СССР" на ютията и разбрах, че съм смачкал главата на Ели.

Както в по на късно се разбра дори и фасона й не съм смачкал и затова сега иска този развод, господин съдия....."

Съдът раздели апартамента между страните. Двустайният на Младост. С лично остъклената тераса.


Варненски градски съд. Дело 2056/08.05.2003 " Димка срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия,
Димка, третата ми жена, си оправдава името, като дим без огън е. Не разбира тя нормалното съпружеско общуване за нормално. Предпочита устногениталните ласки, простете за израза. Все ми навира лицето в нейния скут и ме натиска и си иска. Само чака да заспя и ми сяда на лицето. Няколко пъти задушен и олигавен се будих и бършейки й се карах. Не смея да мигна от този момент в по нататък. Тя само се хили. Не се усмихвайте и вие, г-н съдия. Ей онази правостоящата ищца е Димка. Вижте я хубаво.
Бяхме на плаж с децата и си играят с пясъка. Викат ми "Тате, дай да те заровим" Заровиха ме те, детска им работа и само главата ми навън. Влязоха да се къпят и ме забравиха. Те да, ама не и Димка. Метна си една хавлия около задника и ми седна на главата. Крещях, врещях, молих се, екзорсиствах, плезих се, хапех...Не и не...докато не се върнаха децата от морето не стана.
Тогава се заканих за по на в после, че такова нещо няма да позволя. Ще се бия, ще си отстоявам правата и че бъда Човек, господин съдия!
Вече спя леко. Голям фенер на нощното шкафче. От онези с 4 батерии.
Една вечер както съм си на пост в моята половина на леглото съм задрямал. По едно време усещам как два крака стъпват от двете ми страни. Ама аз спя и не знам сънувам ли или не. Събуждам се и виждам един дебел оперен певец-циклоп се надвесил над мен. Изкрещях и го метнах в ужаса си на нощното шкафче. Събуждайки се в по от на после съвсем асимилирах, че това е била задницата й, а ануса й, простете за израза, съм го взел за окото на циклопа.
А Димка при падането е седнала на фенера, който е проникнал дълбоко и болезнено и сега по препоръка на докторите е по-добре да остане там отколкото да го вадят. Затова е и правостояща ищцата ви. Искам да добавя в моя защита и ...."

Деца и гарсониера бяха отсъдени на Димка. За Борко остана честта да плаща кредита за обзавеждането й.

Тогава той обяви война.
Война със страстта.
Война от неговата гледна точка, която вече не е анус, простете за израза.
Сега Борко работи в морга.
Вчера го видели с карамфил на ревера. Усмихнат.

май ни е градски - от Варна

Най-вероятно.

Ето и блога на едно приятелче, което не съм виждал мноого отдавна, също градски:
http://atanasboev.blogspot.com/ Наско, прякорът му беше "Сънчо", страхотен пичага... (и неговите писания са доста ценни)

това също пишат че е от Щрунц :



Проблемата е следната. Мен ме изгониха от клуб Порше поради неприлично държание и сега няма къде да питам. Имам 3 въпроса.

1. Някой да е крал скоро Mercedes ? "А" класа? Трябва ми електрониката

2. Кога ще оправят пътищата?

3. Къде е Сиса?

Разяснявам.

Имам зелен москвич, дванайстак. 73-а производство...

Но всичко по него е тунинг. Малко ме дразни бордовия компютър, който ми говори на френски, защото е от Рено Лагуна 2.2 TDI, 96-a и постоянно ме пита дали се ебавам като наливам бензин на дизелова кола щото нямал база данни за друга.

Седалките ми са Recaro. Подгряващи. Имам модифицирани катапулти от МИГ-21. Климтатроникът и DVD системата за car theatre ги бях вързал на един бушон и отначало гореше, но сега го оправих. Съраундът в колата е THX, последното на Лукас, след DTS. Рисийвъра ONKYO е в багажника, имам 8+1 колони Таной .

Задният мост отначало го бях направил по идея на Ситроен, понеже французите знаят как да правят коли, но когато я паркирам на неравни терени и колата след изгасяне клекне ниско се удряше в земята и ми трошеше сините неонови лампи по шасито (справка "Бързи и яростни")

Затова сега съм го сменил със заден мост на мерцедес, А класа, и затова ми трябва електрониката по управлението му. Това по първия въпрос.

Второ. Пътищата. Абе оправете ги, общинари и други твари.

Дупките са изкривили шенкела на предницата. Той е предава изкривяване с 3 градуса. През няколко връзки градусите се увеличават и накрая през хидравликата волана ми е на 90 градуса завъртян. Както карам и колата почва да се държи странно. Понеже върви напред, а компютъра засича 90 градусово завиване на волана праща сигнали към ABSa все едно колата се занася и е неуправляема...И той се включва. Първо блокира предно дясно, после задно ляво колело. Колкото и да натискам педала за газта оборотите падат и колата спира, сама си пуска аварийните и праща по GPSa авариен сигнал до сервиза на АЗЛК в Байконур. Така не може да се кара по тези пътища:D

Освен това наскоро ходихме със Сиса на една гонка. След като ги накъсах на две коли разстояние останалите и рекох да я повозя по магистрала. Карам и изведнъж някаква яка дупка. Краш датчика е някакъв пиропатрон, който се включи, осемте еърбега се издуха и дясната седалка катапултира. Едвам спрях, защото карах с около 250 км/ч и пътя беше стана като нишка. Спирайки се заех да прекъсна аварийните радио сигнали, защото няма нужда от пътна помощ. Тогава се сетих за Сиса. Нямаше я. Дожаля ми като си представих как се е изстреляла на 40 м височина пристегната за катапулта и е наблюдавала отдалечаващия се зелен москвич.

Та по третия въпрос.

Някой да е виждал Сиса?

Трябва ми седалката обратно