Аз имам нова проява: "Как да се заклещим на излизане от паркинга на мола"
На два пъти ходих да доплащам, че бариерата спре да се вдига и не можах да си донаправя маневрите, но истината е някъде по средата.
Исках да доближа колата максимално до колонката за да мога да мушна билета през прозореца. Така правят повечето шофьори с разни сапунерки. На мен това не ми се е отдавало до сега никога. Изхода е направен с толкова остър завой, че моята кола го взима супер трудно. На всичкото отгоре бариерата е сложена по средата на завоя и колонката ми идва на 1,5 метра от вратата. Аз слизам да си мушна билетчето като някоя блондинка

.
Е днес след само 2 маневри свалих прозореца и с гордост мушнах билета и греда. Просрочено време за престой. Тъпанарите измислили как да печелят. Написали 45мин. безплатен престой, а те лъжат в часовника. За по-малко от 30 мин. според тяхната система съм седял над 45. Е, наложи се да сляза и да ида пеша да си доплатя

. И тук изненада! Каква ти изненада, направо Surprise.
Не мога да отворя вратата за да сляза, а не мога да направя и маневра защото отзад се наредила колона с бързаци. Ситуацията не патова, ми направо матова. Отпред бариерата се спуснала и ме затиска, отзад нервно свиркат и всеки си мисли, че на него това няма как да му се случи. Е, може. Вервайте ми

!
Половин час ръкомахах от вътре, пусках аварийни, включвах на задна да светне белия стоп... а дано някой се сапикяса какво искам да правя, ама не. Те си били в правото. Аз съм нямал право да давам на заден там. Така ли? Направо ме амбицираха. За 10 минути успях да преместя туловище на предна дясна седалка и се измъкнах от пасажерската врата. В момента в който се изправих попотен и зачервен до колата и демонстративно си изпуках пръстите на ръцете и всичко заглъхна. Не само спряха да свиркат, ами започнаха да дават назад като тръгнах заплашително към тях.
За тяхна огромна изненада, ги подминах с ехидна усмивка и се запътих към близкия автомат да си доплатя времето. Последва обратната процедура с натъпкването. Този път си съблякох и връхните дрехи да не ми пречат. Аз не стига, че съм 190 см, ами съм станал 135 кг. Пък и нали имам артрит и съм гъвкав като дирек на лозе, успях да вдигна бариерата и да започна с маневрите. Зад мен вече се дръпнаха почти с 50 см. Нали се сещате колко е това когато колата ви е дълга 5м. Тъкмо да се мушна и бариерата пак долу. Този път излязох от шофьорската врата и след съобщението за просрочено време директно се насочих към автомата. Опашката от коли видимо беше оредяла. Последните са се отчаяли и са излезли от друг изход, но тези зад мен бяха жалка картинка. Правеха разни жестове и мимики, че искат да дават назад. Новопристигналите последни обаче си държаха на правилата, явно незапознати със ситуацията най-отпред. То било много смешно отстрани

. Платих си и тръгнах. Трябваше да остана да погледам как всеки от опашката ходи да си доплаща
